Европейската централна банка трябва да остане готова за ново повишение на лихвите, ако инфлационният натиск се задържи и след септемврийското заседание. Това заяви на 26 август управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев.

Радев подчерта, че решението през септември не е предварително взето. По думите му обаче още една премерена стъпка към затягане на паричната политика заслужава сериозно внимание.

Какво ще следи ЕЦБ

ЕЦБ ще оценява инфлацията, енергийните пазари, икономическия растеж, финансовите условия и динамиката на заплатите. Радев очаква краткосрочен натиск за по-висока инфлация, докато растежът вероятно ще остане ограничен.

Той предупреди, че продължителна инфлация над целта от 2% може да промени преговорите за заплатите, ценовата политика на компаниите и техните маржове. Вторични ефекти все още не се наблюдават широко. Според Радев обаче ЕЦБ може да действа и преди те да станат напълно видими.

„Търпението не означава пасивност“, заяви Радев в интервюто, публикувано от БНБ.

Септемврийското решение няма автоматично да предопредели следващите ходове. Заседанията през октомври и декември също могат да бъдат моменти за действие, ако данните го наложат.

Какво означава това за България

Българските домакинства и компании вече усещат по-строги финансови условия. През юли средната лихва по новите жилищни кредити е 2,43%, а годишният процент на разходите достига 2,77%.

  • Средната лихва по потребителските кредити се повишава до 9,12%.
  • Годишният процент на разходите по потребителските кредити достига 9,42%.
  • Новото жилищно кредитиране намалява с 13,4% спрямо юни, до 664,6 млн. евро.

Спадът при новото жилищно кредитиране е месечен и не доказва траен обрат. Той обаче показва, че по-високите разходи и по-строгите условия вече влияят върху търсенето.

Кредитите растат, но рискът се увеличава

В края на юли кредитите към неправителствения сектор нарастват с 16,5% на годишна база и достигат 66,369 млрд. евро. Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 13% до 29,150 млрд. евро.

Този ръст означава, че евентуално ново затягане на политиката ще засегне голям обем съществуващо и ново финансиране. Натискът може да се прехвърли върху месечните вноски, инвестициите на бизнеса и цената на публичното финансиране, особено ако доходността по облигациите продължи да се повишава.

За домакинствата ключовият въпрос е дали по-скъпото финансиране ще ограничи новото кредитиране. За бизнеса рискът е свързан с по-висока цена на инвестициите и оборотния капитал.

Следващият сигнал ще дойде през септември

ЕЦБ трябва да публикува новите си макроикономически прогнози през септември. Те ще покажат дали енергийният натиск, цените на услугите и заплатите оправдават ново повишение или изчакване.

Радев не подкрепя предварително зададен сценарий. Според него Управителният съвет трябва да реагира според постъпващите данни, а не според пазарните очаквания за конкретно движение на лихвите.