Брюксел оспорва сметките на кабинета за 2026 г. и поставя дефицита под натиск
Европейската комисия вижда дефицит над 4% през 2026 г., докато кабинетът залага на 3% и обещава бързи корекции.
България е изправена пред силен бюджетен натиск от Европейската комисия и от собствената си фискална рамка. Новото правителство трябва да внесе редовен бюджет за 2026 г. след месеци работа по удължен закон за разходите.
Според Европейската комисия има риск страната да не спази фискалните правила на ЕС. Кабинетът заявява, че ще върне дефицита под 3% от БВП чрез финансова консолидация.
Спорът е за едно число с голям политически ефект: дали дефицитът през 2026 г. ще остане на 3% от БВП, или ще надхвърли 4%.
- Европейската комисия прогнозира дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
- Комисията изчислява дефицит от 3,5% от БВП през 2025 г.
- В края на 2025 г. в бюджетния проект беше заложен дефицит от 3% от БВП за 2026 г.
- Фискалният съвет посочи, че липсата на редовен бюджет за 2026 г. създава висока несигурност.
Какво иска Европейската комисия
По правилата на ЕС държавите трябва да следват средносрочен фискален план. Целта е дефицитът да остане под 3%, а дългът да се движи по устойчива траектория.
На 25 ноември 2025 г. Европейската комисия включи България сред страните, чиито бюджетни планове за 2026 г. може да не отговарят напълно на новата рамка. На 21 май 2026 г. Комисията потвърди този риск в пролетната си прогноза.
Оценката на Брюксел е, че без нови мерки разходите ще продължат да изпреварват приходите. Това означава натиск за корекции още при изготвянето на бюджета.
Разминаването в числата
Най-голямото разминаване е между официалната цел на кабинета и прогнозата на Комисията. В одобрения в края на 2025 г. бюджетен проект държавата заложи дефицит от 3% от БВП за 2026 г., 2,8% за 2027 г. и 2,4% за 2028 г.
Прогнозата на Европейската комисия е по-неблагоприятна. Според нея дефицитът ще достигне 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
- По-високи социални разходи
- Натиск от заплати в публичния сектор
- Устойчиви разходи за отбрана
Комисията очаква и държавният дълг да се повиши от 29,9% от БВП през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.
Позицията на българските институции
На 7 май 2026 г. служебният финансов министър Георги Клисурски заяви, цитиран от БТА, че състоянието на публичните финанси е стабилно при действието на удължения бюджет. Той посочи, че във фискалния резерв има 6,8 млрд. евро към 30 април.
По негови данни дефицитът по консолидираната фискална програма е 1,75 млрд. евро, или около 1,4% от БВП, към края на април. Клисурски каза също, че резултатът за годината зависи основно от приемането на редовен бюджет от новото правителство.
Той свърза част от натиска с плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. По негови данни около 89% от планираните инвестиции по плана остават за изплащане през 2026 г.
Фискалният съвет също предупреди за риск. В свое становище той отчете дефицит от 3,5% от БВП за 2025 г. и подчерта, че липсата на средносрочна рамка през 2026 г. увеличава несигурността.
Защо това има значение
Бюджетният спор засяга пряко разходите за заплати, пенсии, инвестиции, общини и нов дълг. Ако правителството приложи реална консолидация, то ще трябва да реши кои разходи да ограничи и кои мерки за приходи да въведе.
В предишния бюджетен проект беше записана възможност за нов държавен дълг до 10 млрд. евро през 2026 г. На фона на други държави от ЕС равнището на дълга остава по-ниско. Темпът на нарастване обаче е сред основните предупреждения в оценките на Европейската комисия и Фискалния съвет.
- Възможност за нов държавен дълг до 10 млрд. евро през 2026 г.
- Липса на приет редовен бюджет за 2026 г.
- Натиск за бързи законови и фискални решения от новото мнозинство
Какво следва
След изборите на 19 април 2026 г. отговорността за бюджета премина към новото мнозинство. То трябва да представи на Европейската комисия конкретни разчети, законови промени и график за изпълнение.
Залогът е двоен. При по-строги мерки политическата цена в страната може да нарасне. При забавяне натискът от Брюксел ще се засили.
Reuters и AP не са цитирани в наличните източници по тази тема. Данните в текста са базирани на публикации на Европейската комисия, БТА и Фискалния съвет.