Европейската комисия постави България на път към процедура при свръхдефицит, след като на 6 юни прие доклад по член 126(3) от Договора за ЕС. Това е първата формална стъпка, когато бюджетният дефицит на държава надхвърля прага от 3% от БВП.

Процедурата не е незабавна санкция. Тя е официално предупреждение и може да доведе до задължителни бюджетни корекции, ако Съветът на ЕС потвърди наличието на свръхдефицит.

  • На 6 юни 2026 г. Европейската комисия прие доклад за България по член 126(3).
  • Комисията прогнозира бюджетен дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
  • За 2025 г. прогнозата е за дефицит от 3,5% от БВП.
  • Министерството на финансите подготвя мерки за връщане на дефицита към 3%.
  • По думите на финансовия министър Гълъб Донев, вътрешната оценка е за дефицит от 7,4% през 2026 г.

Какво реши Европейската комисия

В пролетния пакет, публикуван на 3 юни, Комисията посочи, че за България е оправдано да бъде открита процедура при свръхдефицит. На 6 юни страната беше включена сред петте държави, за които е приет доклад по дефицитния критерий.

Според правилата на ЕС държавите трябва да поддържат бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП. При България проблемът е дефицитът, не дългът.

Защо България попада под наблюдение

В икономическата прогноза на Европейската комисия общият държавен дефицит на България е оценен на 3,5% от БВП за 2025 г. Очакването е той да нарасне до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

Според Комисията натискът идва от разходи в социалната система, увеличени възнаграждения в публичния сектор и устойчиви разходи за отбрана. Държавният дълг остава под европейския лимит.

Дефицит над 3% от БВП означава, че държавата харчи повече, отколкото събира, в размер, който ЕС счита за нарушение на фискалните правила.

Спорът в София за размера на дефицита

Най-същественият вътрешен спор е за реалния размер на бюджетния недостиг. На 3 юни финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев заяви, цитиран от БТА, че свиване на дефицита от 7,4% до 3% е възможно при приемане на тежки мерки в новия държавен бюджет.

На 6 юни Донев каза в парламента, отново цитиран от БТА, че има разминаване между оценката на Европейската комисия за 4,1% дефицит през 2026 г. и българската оценка от 7,4%. По думите му българската сметка стъпва на по-актуални данни за приходи и разходи.

Разликата между 4,1% и 7,4% променя мащаба на нужните икономии. Това определя и колко тежки могат да бъдат мерките за бюджета, заплатите и отделни публични системи.

Какви мерки се обсъждат

Правителството сигнализира, че търси дългосрочно ограничаване на разходите, а не повишаване на данъци. Според изявления на Донев, цитирани от БТА, обсъждат се замразяване на доходи, премахване на автоматични механизми за ръст на заплати и структурни реформи в администрацията.

  • замразяване на доходи
  • промени в автоматичните механизми за увеличение на заплати
  • структурни реформи в администрацията
  • мерки за ограничаване на разходите вместо нови данъци

Тези варианти имат пряк ефект върху бюджетната сфера. Те засягат заплати, социални плащания и разходите на държавни системи.

Какво показват последните данни

Министерството на финансите очаква дефицитът по консолидираната фискална програма да достигне 2,5 млрд. евро, или 2% от БВП, към края на май 2026 г., по предварителни данни, публикувани на 2 юни. Фискалният съвет определи майския дефицит като най-високия за този месец от близо 20 години, съобщи БТА.

Тези данни не са равни на годишния дефицит по методологията на ЕС. Те показват колко бързо се натрупва фискален натиск. Ако тенденцията се запази, нуждата от корекции през втората половина на 2026 г. ще нарасне.

Какво следва

След доклада на Комисията процесът може да премине към решение на Съвета на ЕС за наличие на свръхдефицит. След това могат да последват конкретни препоръки за срокове и мерки за връщане под прага.

В практиката на ЕС това означава по-строг контрол върху растежа на разходите и график за фискална корекция. За България темата излиза извън рамките на счетоводен спор. Тя засяга доверието към публичните финанси и цената на бъдещите бюджетни решения.

Защо това има значение

Процедурата идва в момент на засилено наблюдение върху българските публични финанси. Всеки следващ ход на кабинета може да се отрази на бизнеса, домакинствата и публичния сектор.

Основният въпрос вече не е дали ще има корекция, а колко дълбока ще бъде тя. Отговорът ще определи кой ще понесе тежестта на ограничаването на дефицита.