България има два отделни проекта в сферата на изкуствения интелект, но само единият вече има одобрение, бюджет и график. Това е AI фабриката BRAIN++ в Sofia Tech Park. Вторият проект, AI гигафабрика, остава на етап проучване.

BRAIN++ е одобрен европейски проект за 90 млн. евро. Гигафабриката се обсъжда с IBM и Европейската комисия, но още няма окончателно инвестиционно решение.

Какво вече е потвърдено

На 12 март 2025 г. съвместното предприятие EuroHPC избра България за домакин на една от шестте нови европейски AI фабрики. По данни на EuroHPC и Министерството на иновациите и растежа българският проект BRAIN++ ще бъде разположен в Sofia Tech Park.

Бюджетът е 90 млн. евро. Правителството е поело ангажимент за 50% национално съфинансиране от 2026 г. Строителството трябва да започне през 2026 г. Срокът за изпълнение е три години.

BRAIN++ включва AI суперкомпютър, център за данни и услуги за компании, държавни структури и изследователи.

Проектът предвижда новия суперкомпютър Discoverer++, достъп до данни, облачна среда за малки и средни компании и обучения. INSAIT и екипът на сегашния Discoverer+ са посочени като ключови участници.

Къде започва несигурността

На 3 октомври 2025 г. Министерството на иновациите и растежа съобщи, че България проучва възможност за AI гигафабрика в партньорство с IBM и Европейската комисия. Този проект е в различен мащаб и с много по-големи изисквания.

По данни на министерството обсъжданата инфраструктура включва над 100 000 модерни графични процесора. Началната фаза би изисквала поне 70 мегавата мощност. Общото потребление може да достигне 500 мегавата.

  • Терен от 50 до 200 хектара
  • Достъп до електропреносната мрежа
  • Оптична свързаност
  • Вода за охлаждане
  • Публично-частно финансиране

Това поставя въпроса извън рамката на политическа подкрепа и меморандуми. Нужни са индустриална площадка, енергийна обезпеченост и инвеститор с значително по-голям ресурс от този за BRAIN++.

Каква е европейската рамка

Според правилата на ЕС AI фабриките могат да получават европейско финансиране до 50% от разходите за придобиване на суперкомпютри и за оперативни разходи. Това обяснява защо BRAIN++ има по-ясна финансова структура.

При AI гигафабриките условията са по-тежки. Съветът на ЕС посочва, че това са големи съоръжения, които съчетават високопроизводителни изчисления, енергийно ефективни центрове за данни и автоматизация. Първите такива обекти в Европа се очакват през 2027 г. и 2028 г.

Според българското министерство Европейската комисия може да участва с до 17% от капиталовите разходи. Останалото трябва да дойде от държави и частни партньори.

Защо темата има значение

Разликата между двата проекта е въпрос на пари, енергия и индустриален капацитет. BRAIN++ е конкретна стъпка към развитие на местна AI инфраструктура, научни изследвания и услуги за бизнеса. Гигафабриката вече засяга енергийна стратегия, териториално планиране и привличане на голям частен капитал.

На 28 януари 2026 г. вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че проектът за подводна и наземна оптична свързаност „Кардеса“ може да подпомогне развитието на България като дигитален хъб и да отвори път за центрове за данни.

Голям изчислителен проект изисква няколко условия едновременно:

  • евтин и сигурен ток
  • бърза международна свързаност
  • ясен терен и разрешителни
  • дългосрочен инвеститор
  • работещ модел за съфинансиране

Какво следва

BRAIN++ вече има европейско одобрение, бюджет, локация и планиран старт през 2026 г. Това го прави единственият от двата проекта с реална оперативна рамка към момента.

AI гигафабриката остава в етап на проучване. Има заявен интерес от IBM и политическа подкрепа, но няма обявени окончателно финансиране, избран терен или затворен финансов модел.

По данни на EuroHPC, Министерството на иновациите и растежа и Съвета на ЕС, България вече влиза в европейската карта на AI инфраструктурата с BRAIN++. Дали страната ще стигне и до много по-голям изчислителен център ще зависи от това дали ще бъдат осигурени ток, терен и частен капитал.