Проектът за Бюджет 2026 предвижда по-строг контрол върху горивата, електронната търговия и стоките с висок фискален риск. Целта е по-високи приходи и ограничаване на дефицита до 5,7% от БВП. Министерството на финансите представи проекта на 24 юни 2026 г. в София. Част от мерките трябва да влязат в сила от 1 август 2026 г.

Промените засягат бизнеса, транспорта и разходите на домакинствата. Основният въпрос е дали по-високият контрол ще донесе повече приходи без нов натиск върху цените.

Какво предвижда проектът

Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите, пакетът срещу сивата икономика е съсредоточен в три направления.

  • Засилен фискален контрол върху стоки с висок фискален риск.
  • Дигитално проследяване в реално време на веригата за доставки на горива, от производител или вносител до краен потребител.
  • Засилен контрол върху електронната търговия.

Според информация, представена от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, се подготвя и задължително електронно фактуриране за всички местни доставки от 1 януари 2027 г. Мярката не влиза в сила през 2026 г., но е част от същия подход за по-пълна отчетност.

Защо фокусът е върху горивата

Горивата са сектор с голям оборот и сложна верига на доставки. По данни, цитирани от Министерството на финансите, рискът от укриване на ДДС и акцизи там остава висок.

Проектът предвижда държавата да следи движението на горивата по цялата верига, а не само крайната продажба. Това включва обмен на данни между вносители, данъчни складове, превозвачи, търговци на едро, бензиностанции и администрация.

Кой ще понесе разходите

Първият пряк ефект е за бизнеса. Компаниите в горивната верига и търговците на рискови стоки може да поемат допълнителни разходи за софтуер, отчетност, проследяване и съответствие.

Втори ефект е възможно прехвърляне на част от тези разходи към крайните цени. Проектът не предвижда нов акциз върху горивата, но натискът върху сектора идва чрез контрола.

Промени има и извън темата за горивата. Бюджетът повишава максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август 2026 г. Повишават се и минималните осигурителни прагове за определени дейности с 5%.

  • Малко над 90 млн. евро очаквани приходи от по-високия максимален осигурителен доход.
  • Около 40 млн. евро очаквани приходи от увеличените минимални осигурителни прагове.

За шофьорите е предвидена и отделна промяна. От 1 август 2026 г. се планира увеличение на винетните такси с 30% и разширяване на тол системата. Очакваният допълнителен приход е 53 млн. евро.

Размерът на проблема

Правителството обосновава мерките с натиск върху приходната част на бюджета. Според данните, представени при обявяването на проекта, сивата икономика се оценява на 34,6% от БВП.

Най-засегнатите сектори според представените данни са:

  • туризъм,
  • строителство,
  • култура и развлечения,
  • земеделие,
  • търговия на едро и дребно.

Този дял има пряко значение за бюджета и за коректните компании. Когато укритите обороти са големи, натискът се прехвърля върху фирмите и работещите, които вече плащат данъци и осигуровки.

Какво търси държавата

Проектът предвижда дефицит от 5,7% от БВП за 2026 г. Целта е той да намалее до 3% през 2028 г. По разчетите държавният дълг може да достигне 37,7 млрд. евро в края на 2026 г.

Според разчетите на кабинета, по-високите приходи трябва да дойдат без формално повишение на основните данъчни ставки. Затова акцентът е върху контрол, събираемост и по-високи задължителни плащания в отделни сегменти.

Спорът около Бюджет 2026 не е само за дефицита. Спорът е дали държавата може да събере повече приходи, без това да доведе до по-високи разходи за фирмите, шофьорите и домакинствата.

Защо това има значение

Мерките засягат сектори, които влияят пряко върху ежедневните разходи. Промени в горивата, транспорта, електронната търговия и осигурителните прагове могат да се отразят върху цените на стоки и услуги.

Ако контролът даде резултат, бюджетът може да събере повече приходи от укрити обороти. Ако не даде резултат, рискът е от по-висока административна тежест и нов ценови натиск.

Информацията в проекта и мотивите към него беше публикувана от Министерството на финансите. За параметрите на дефицита и мерките съобщиха още БТА и DarikNews.