Българското правителство подготвя бюджет 2026 под натиск да намали дефицита. На 18 юни парламентът одобри на второ четене увеличение на тавана на новия държавен дълг с до 3,8 млрд. евро. Мярката дава възможност за финансиране на бюджетния дефицит и префинансиране, включително по Плана за възстановяване и устойчивост.

Ключовият въпрос е дали кабинетът може да върне дефицита към 3% без рязък удар върху разходите и без ново политическо напрежение.

Какво реши парламентът

С решението на Народното събрание кабинетът получи право да поеме нов дълг до 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Това стана чрез промени в удължителния бюджет, който действа до приемането на редовния закон за държавния бюджет за 2026 г.

Решението не е самият бюджет за 2026 г. То дава финансов ресурс, с който държавата да излезе на пазарите, докато редовният бюджет още се подготвя.

Защо спорът е толкова остър

Според правителството без промяна във финансовата политика дефицитът може да достигне 7,4% от брутния вътрешен продукт. Целта остава връщане към 3%.

Финансовият министър Гълъб Донев заяви през юни, цитиран от БТА, че това е възможно само при конкретни мерки за приходи и ограничения на разходите.

Правителството работи по две линии: по-висока събираемост на приходите и ограничаване на разходите.

Премиерът Румен Радев заяви, цитиран от Министерския съвет, че рязко връщане към 3% наведнъж е трудно постижимо. Това поставя под натиск всяко голямо бюджетно перо.

Натискът от Брюксел

На 3 юни Европейската комисия съобщи, че е изготвила доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС за България. Това е формална процедура за проверка дали страната нарушава критерия за бюджетния дефицит.

Пролетната прогноза на Европейската комисия очертава по-високи стойности от целта на кабинета.

  • 4,1% очакван дефицит от БВП през 2026 г.
  • 4,3% очакван дефицит от БВП през 2027 г.
  • 32,3% очакван държавен дълг от БВП през 2026 г.
  • 35,5% очакван държавен дълг от БВП през 2027 г.

Какво означава това за домакинствата и бизнеса

Залогът е и политически, и финансов. Кабинетът трябва да осигури средства за текущи плащания и вече поети ангажименти. В същото време трябва да убеди европейските институции, че дефицитът може да бъде овладян.

По-строгият бюджетен режим може да се усети пряко през данъчния контрол, разходите на държавата и скоростта на нови плащания.

  • по-силен натиск за събиране на приходи,
  • отлагане или ограничаване на разходи,
  • по-голяма зависимост от нов дълг, ако бюджетът се забави,
  • по-високо политическо напрежение около всяка нова мярка.

Какво следва

Правителството обяви, че работи по редовния бюджет за 2026 г. и планира да го внесе в Народното събрание до края на юни или в първите дни на юли.

Тогава ще стане ясно къде кабинетът планира ограничения, кои приходи смята за реалистични и дали може да защити път обратно към 3% дефицит.

Парламентът вече разреши поемането на още дълг. Следващият спор е кой ще понесе тежестта на бюджетното свиване.