Бюджетът за 2027 г. още не е внесен, но очертаните мерки вече предизвикват спор за разпределението на разходите между държавата, работещите и бизнеса.

Приетата на 24 юли 2026 г. бюджетна рамка увеличава максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. Предвижда се и държавните служители да поемат по-голяма част от личните си осигуровки от 1 януари 2027 г.

Паралелно с това депутатът Явор Гечев заяви, че се обсъжда актуализация на данък сгради с до 30% през 2027 г. Мярката не е окончателно приета. Правителствените бюджетни документи очертават рамката, върху която ще се подготвя проектът.

Потвърденият ефект засега е концентриран върху държавните служители, хората с високи доходи, самоосигуряващите се лица и работодателите с персонал над осигурителния таван.

Какво вече е решено

  • От 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход става 2300 евро.
  • Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро.
  • Държавните служители започват да плащат лични осигурителни вноски от 1 август 2026 г.
  • От 1 януари 2027 г. съотношението между вноските на работодателя и служителя за държавните служители трябва да достигне 60:40, както при останалите работещи.

Ако брутните заплати не бъдат коригирани, промяната може да намали нетния доход на част от служителите в публичния сектор.

За работодателите по-високият осигурителен таван увеличава разходите за служители с доходи над досегашния лимит. Правителството не е обявило общо увеличение на ставката на данъка върху доходите.

Кои групи може да плащат повече

Работещите с високи доходи

Промяната в максималния осигурителен доход засяга най-вече служители и самоосигуряващи се лица с доходи над новия праг.

При тях по-голяма част от възнаграждението ще се включва в основата за изчисляване на социалните и здравните вноски. За работещите под осигурителния таван в публикуваната рамка за 2026-2028 г. няма потвърдена нова пряка данъчна тежест.

Реалният ефект върху нетните заплати ще зависи и от решенията на работодателите.

Държавните служители

Те са най-ясно посочената група, която ще започне да поема лични осигуровки. Промяната трябва да се въведе поетапно.

От 1 август 2026 г. съотношението между вноските е 80:20, а от 1 януари 2027 г. трябва да стане 60:40.

Това прехвърля част от разхода от държавния бюджет към самите служители. Дали ще има компенсация чрез промени в брутните заплати, ще бъде един от основните въпроси при подготовката на бюджета за 2027 г.

Бизнесът

Работодателите ще плащат повече за служителите, които достигат новия осигурителен таван. Допълнителен натиск може да дойде от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен на 620,20 евро от 1 август 2026 г.

По-високите разходи за труд могат да ограничат увеличенията на заплатите, да намалят наемането или да бъдат прехвърлени частично към цените. Ефектът ще зависи от сектора и от възможността на компаниите да поемат допълнителните разходи.

Данък сгради влиза в спора

На 16 юли депутатът Явор Гечев заяви, че в бюджета за 2027 г. се подготвя актуализация на данък сгради с до 30%. По думите му промяната би увеличила приходите на общините, а не на централния бюджет.

Това все още не е приета мярка. Предложението трябва да бъде изчислено и обсъдено с общините. Гечев посочи и технически проблеми, включително липса на пълна свързаност между регистрите на имотите.

Ако бъде одобрена, промяната ще засегне домакинствата с имоти, както и собствениците на офиси, магазини и производствени площи.

Реалното увеличение ще зависи от решението на съответната община и от данъчната оценка на имота. Затова посочените до 30% не означават еднакво увеличение за всички собственици.

Дефицитът поставя натиск върху бюджета

Средносрочната бюджетна прогноза предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г.

Това означава, че 5,7% е официалната прогноза за 2026 г., а не за 2027 г.

Правителството очаква приходите по консолидираната фискална програма да достигнат 50,27 млрд. евро през 2027 г. Разходите се очаква да бъдат 55,35 млрд. евро.

Държавният дълг се очаква да нарасне до 44,7 млрд. евро, или 33,2% от брутния вътрешен продукт.

Парламентът прие бюджет с ново дългово финансиране до 10,1 млрд. евро и с цел за намаляване на административните разходи.

Reuters съобщи, че Европейската комисия е започнала процедура за прекомерен дефицит и е дала на София срок до 15 октомври 2026 г. да представи мерки за свиването му. Данните са посочени и в публикацията на Reuters.

Какво предстои

  • Да стане ясно дали правителството ще предложи нови данъци или ще разчита на по-висока събираемост.
  • Да се определи дали осигурителният таван ще бъде променен отново за 2027 г.
  • Да се реши дали данък сгради ще бъде актуализиран и по каква формула.
  • Да се изясни дали държавните служители ще получат компенсация за по-високите лични осигуровки.

Засега няма окончателен отговор дали всички работещи ще плащат повече. Публикуваната рамка не предвижда нова пряка данъчна тежест за хората под осигурителния таван, но окончателният ефект ще зависи от проекта за бюджет за 2027 г. и от решенията за местните данъци.