България планира 10% намаление на разходите за персонал в държавните бюджети от 1 септември 2026 г. Мярката е заложена и за цялата 2027 и 2028 г. Това следва от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите.

Мярката не предвижда намаление на индивидуалните основни заплати. Тя изисква ведомствата да свият общите си разходи за заплати, възнаграждения и работодателски осигуровки. На практика това може да доведе до съкращения, незаети щатове, преструктуриране или ограничаване на нови назначения.

Правителството търси по-бързо ограничаване на дефицита. Основният спор е дали това може да стане без натиск върху работата на администрацията и публичните услуги.

Какво предвижда бюджетната рамка

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026-2028 г., публикувана от Министерството на финансите, предвижда мярката да започне на 1 септември 2026 г. За 2026 г. ефектът е за четири месеца. За 2027 и 2028 г. ограничението е за пълна година.

  • 10% спад на разходите за заплати и възнаграждения.
  • 10% спад на разходите за работодателски осигуровки.
  • Запазване на достигнатите индивидуални основни заплати.
  • Изключения за общините, армията, МВР, службите, части от системата за изпълнение на наказанията, делегираните бюджети и лечебните заведения по закона.

Министерството на финансите изчислява индикативен ефект от около 85 млн. евро. Данните бяха представени и от БТА при обявяването на параметрите на проекта.

Защо 2027 г. е ключова

Според бюджетната рамка дефицитът по консолидираната фискална програма е заложен на 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и 3,0% през 2028 г. Това поставя 2027 г. в центъра на плана за фискална корекция.

  • 5,7% дефицит през 2026 г.
  • 3,8% дефицит през 2027 г.
  • 3,0% дефицит през 2028 г.

Според БТА финансовият министър Гълъб Донев е свързал по-строгия подход с натрупани дисбаланси в публичните разходи, включително за персонал и социални плащания. Така натискът се измества към разходната част на бюджета.

Кой е засегнат

Най-силен ефект се очаква при бюджетните организации извън изрично защитените сектори. Формално основните заплати се запазват. Реално институциите трябва да се вместят в по-малък общ ресурс.

Това оставя няколко възможни решения:

  • замразяване на свободни позиции,
  • съкращаване на щатове,
  • сливане на звена,
  • ограничаване на допълнителни плащания.

Рискът е пряк за работата на администрацията. При недостиг на кадри част от услугите може да се забавят, а натискът върху оставащите служители да нарасне.

Спор със синдикатите

По данни на БНР, на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество не е постигнато единодушие по проекта за държавен бюджет. КНСБ е заявила, че би подкрепила рамката, ако механизмът за минималната заплата се запази и ако планираното 10% намаление на разходите за персонал бъде отложено.

Позициите са ясни. Кабинетът залага на по-бърза фискална корекция. Синдикатите предупреждават за натиск върху системи, които вече имат проблем със задържането на кадри.

Ако мярката влезе в сила от 1 септември 2026 г., пълният ѝ ефект ще се види през 2027 г. Тогава ограничението ще важи за 12 месеца.

Какво означава това за бюджета

Бюджет 2027 очертава по-строга разходна политика. Ако приходите не нараснат достатъчно, правителството ще бъде изправено пред избор между допълнителни ограничения, нов спор за данъци и осигуровки или по-голям дълг.

За бизнеса и домакинствата въпросът е практичен. По-нисък дефицит може да подкрепи финансовата стабилност. Цената може да бъде по-слаб административен капацитет в системи, които вече работят под натиск.