Бюджетният дефицит на България достигна 2,5 млрд. евро към 31 май 2026 г. Това е 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Данните показват, че ръстът на приходите не компенсира по-бързото увеличение на разходите.

Спорът за дефицита вече не е само за текущото изпълнение на бюджета. Той засяга данъци, осигуровки, разходи, дълг и цената на бъдещи ограничения.

Какво показват данните

По предварителни оценки на Министерството на финансите приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма към края на май са 17,3 млрд. евро. Това е ръст от 7,6% спрямо същия период на 2025 г.

Разходите достигат 19,9 млрд. евро при 17,4 млрд. евро година по-рано. Данъчните приходи нарастват с 1,4 млрд. евро, или с 11,1% на годишна база, но това не е достатъчно, за да покрие по-високите плащания.

  • Дефицит към 31 май 2026 г.: 2,5 млрд. евро
  • Дял от БВП: 2,0%
  • Приходи, помощи и дарения: 17,3 млрд. евро
  • Разходи по консолидираната програма: 19,9 млрд. евро

БНТ, позовавайки се на анализ на Фискалния съвет, определи майския резултат като рекорден за последните 20 години. Само за май натрупаният отрицателен баланс е 0,74 млрд. евро.

Защо приходите не стигат

Министерството на финансите посочва, че разходите растат по-бързо от приходите. Причините са няколко.

  • По-високи разходи за пенсии след увеличението от 1 юли 2025 г.
  • По-висока минимална работна заплата от 1 януари 2026 г.
  • Допълнителен ръст на заплатите в публичния сектор заради натрупаната инфлация през 2025 г.
  • По-големи капиталови разходи по общинската инвестиционна програма и Плана за възстановяване

Неданъчните приходи изостават с около 0,6 млрд. евро спрямо първите пет месеца на 2025 г. Причината е промяна в срока за превеждане на излишъка на Българската народна банка от 30 април на 30 юни, както и по-ниски дивиденти от държавни предприятия.

Проектобюджетът за 2026 г.

На 24 юни 2026 г. финансовият министър Гълъб Донев представи проектобюджет за 2026 г. с дефицит от 5,7% от БВП, или малко над 7,2 млрд. евро. Това поставя фокуса върху начина, по който държавата ще финансира по-големия недостиг.

Проектът предвижда приходи от 49,561 млрд. евро и разходи от 56,8 млрд. евро. Кабинетът поставя цел дефицитът да бъде свален до 3% от БВП до 2028 г.

„Държавната хазна е в трудно положение“, каза Гълъб Донев при представянето на параметрите на бюджета на 24 юни 2026 г., цитиран от BTA.

Сред обсъжданите мерки са по-висок таван на осигурителния доход от 1 август 2026 г., 30% увеличение на винетките, разширяване на тол системата и нов 10% данък върху печалбата от хазартна дейност.

  • По-висок таван на осигурителния доход от 1 август 2026 г.
  • 30% увеличение на винетките
  • Разширяване на тол системата
  • Нов 10% данък върху печалбата от хазартна дейност

Тези мерки прехвърлят бюджетния спор от парламента към разходите на домакинствата и бизнеса.

Европейски натиск

Европейската комисия препоръча процедура при прекомерен дефицит за България, след като отчетеният дефицит за 2025 г. достигна 3,5% от БВП. В прогнозата на Комисията се посочва, че дефицитът вероятно ще остане над 4% и през 2026 г. и 2027 г.

Това увеличава натиска за ограничаване на разходите или за нови приходи. И двата варианта имат пряк ефект върху бюджета, инвестициите и доходите.

Защо това има значение

Дефицитът определя колко нов дълг ще поеме държавата и при каква цена ще бъде финансиран. Той влияе и върху решенията за данъци, такси, социални плащания и публични инвестиции.

Основният въпрос е кой ще поеме цената на по-големия недостиг. Ако приходите продължат да изостават спрямо разходите, изборът остава между по-високо натоварване, съкращаване на разходи или повече дълг.

Какво следва

Следващият ключов етап е парламентарният дебат по проектобюджета за 2026 г. Той ще покаже дали ще има план за реално свиване на дефицита или ново отлагане на корекциите.