Европейската централна банка остави лихвите без промяна на 23 юли 2026 г., но не изключи ново повишение при ускоряване на инфлацията. Основният риск идва от високите и нестабилни цени на енергията.

Лихвата по депозитното улеснение остана 2,25%. Лихвата по основните операции по рефинансиране е 2,40%, а пределната лихва по кредитното улеснение е 2,65%. ЕЦБ заяви, че няма да се ангажира предварително с конкретен курс на лихвената политика и ще взема решения според постъпващите данни. Това е посочено в решението на ЕЦБ от 23 юли.

Сигналът от Франкфурт

Решението е пауза, но не и обещание за трайно намаляване на лихвите. ЕЦБ следи дали енергийният шок ще остане краткотраен или ще се прехвърли върху цените на услугите, заплатите и инфлационните очаквания.

При ускоряване на инфлацията ново повишение остава възможно. ЕЦБ не обещава нито повишение, нито понижение. Следващите данни за инфлацията, икономическия растеж и енергийните цени ще бъдат решаващи.

„Съветът не се ангажира предварително с конкретен път на лихвите“, посочи ЕЦБ в решението си от 23 юли.

Защо България ще усети решенията пряко

От 1 януари 2026 г. България е част от еврозоната. Решенията на ЕЦБ вече се прилагат пряко и към българската финансова система. Управителят на Българската народна банка участва като пълноправен член в Управителния съвет на ЕЦБ, според информацията на Европейската централна банка.

При валутния борд лихвите в България и преди следваха посоката на еврозоната. След въвеждането на еврото връзката стана институционална. Българските банки имат достъп до операциите за ликвидност на Евросистемата, а цената на финансирането се влияе по-пряко от решенията във Франкфурт.

Какво показват данните за България

Данните на БНБ за юни 2026 г. показват, че жилищните кредити все още са при сравнително ниски средни лихви. Лихвата по новите жилищни кредити е 2,41%, а годишният процент на разходите е 2,75%.

  • Лихвата по новите потребителски кредити е 8,76%.
  • Лихвата по кредитите до 1 млн. евро за нефинансови предприятия е 4,20%.
  • При бизнес кредитите над 1 млн. евро средната лихва е 4,59%.
  • Средната лихва по срочните депозити на домакинствата е 1,57%.

През юни обемът на новия бизнес по жилищните кредити за домакинствата нараства с 28,4% спрямо май и достига 767,1 млн. евро. Данните показват, че търсенето на финансиране остава силно въпреки несигурността около бъдещата политика на ЕЦБ. Статистиката е публикувана от Българската народна банка.

Кой ще усети ефекта първи

Домакинствата с плаваща лихва

Най-бързо реагират кредитите с плаваща лихва. Промяната зависи от договорения индекс, банковата надбавка и периода, в който банката актуализира условията.

Фиксираната лихва не се променя автоматично през фиксирания период. При плаващите кредити дори малко увеличение на базовия индекс може да повиши месечната вноска.

При заем от 100 000 евро за 20 години покачване на годишната лихва от 2,41% на 2,66% би увеличило месечната анюитетна вноска от около 526 на 538 евро. Реалният ефект зависи от договора и използвания банков индекс.

Фирмите и инвестициите

По-скъпото финансиране ще натежи най-силно върху компаниите с оборотни кредити, овърдрафти и инвестиционни планове. За малките и средните предприятия дори ограничено увеличение може да промени рентабилността на нов проект.

По-високите лихви обикновено намаляват търсенето на кредити. Това може да забави покупките на жилища, строителството и разширяването на бизнеса, ако сигналът от ЕЦБ се превърне в реално затягане на политиката.

Спестителите

При депозитите ефектът обикновено се проявява по-бавно. Банките могат да повишат доходността по срочните влогове, но не са длъжни да прехвърлят всяка промяна от ЕЦБ към клиентите си.

През юни средната лихва по срочните депозити на домакинствата се е повишила с 0,24 процентни пункта до 1,57%. Това е по-благоприятно за спестителите, но остава под равнищата на основните лихви на ЕЦБ.

Какво да проверят кредитополучателите

Няма основание за автоматично увеличение на всички лихви в България след решението от 23 юли. Промяната ще зависи от бъдещите решения на ЕЦБ, пазарните индекси, конкуренцията между банките и конкретните договори.

  • Кредитополучателите с фиксирана лихва трябва да проверят кога изтича фиксираният период.
  • Клиентите с плаваща лихва трябва да видят кой индекс използва банката и колко често го актуализира.
  • Фирмите с голям краткосрочен дълг са най-уязвими при ново поскъпване на финансирането.
  • Спестителите трябва да сравняват реалната доходност след такси и данъци, а не само рекламната лихва.

За България непосредственият риск не е автоматичен скок на всички лихви. По-съществена е възможността за продължителен период на по-високи разходи за енергия и финансиране. При такъв сценарий натискът вероятно ще се усети първо при новите кредити, след това при плаващите вноски, а по-късно при инвестициите и потреблението.