Съветът на Европейския съюз откри на 10 юли процедура за свръхдефицит срещу България. Страната трябва да свали бюджетния дефицит под лимита от 3% от брутния вътрешен продукт до 2029 г.

Решението поставя българската бюджетна политика под засилено европейско наблюдение. До 15 октомври 2026 г. правителството трябва да представи мерки за ограничаване на дефицита с проекта за бюджет за 2027 г.

Какво означава процедурата

Процедурата за свръхдефицит е механизъм на ЕС за държави с дефицит над 3% от БВП. Тя изисква конкретна бюджетна корекция и редовно отчитане пред Европейската комисия.

България ще представя доклади на всеки шест месеца, докато дефицитът бъде коригиран.

  • Пролетният доклад се подава до 30 април.
  • Есенният доклад се подава до 15 октомври заедно с бюджетния план.

Дефицитът се ускорява

Според пролетната прогноза на Европейската комисия дефицитът на сектор „Държавно управление“ е достигнал 3,5% от БВП през 2025 г. Комисията очаква той да нарасне до 4,1% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г.

Брюксел посочва няколко причини за влошаването:

  • по-високи заплати в публичния сектор, особено в отбраната и сигурността;
  • увеличени социални разходи, включително автоматичното осъвременяване на пенсиите;
  • липса на компенсиращи мерки за трайното увеличение на заплатите и социалните плащания;
  • отклонение от договорения с ЕС лимит за ръста на нетните разходи.

Разходите за отбрана дават на България ограничена гъвкавост по европейските правила. Те обаче не обясняват изцяло превишението на дефицитния праг през 2026 г., което е ключов мотив за откриването на процедурата.

Какво се изисква от бюджета

Съветът на ЕС определи максимален номинален ръст на нетните разходи. Показателят изключва лихвените плащания и част от разходите, финансирани изцяло с европейски средства.

  • до 4,2% през 2026 г.;
  • до 3,4% през 2027 г.;
  • до 3,4% през 2028 г.;
  • до 3,2% през 2029 г.

Натрупаният ръст на нетните разходи спрямо 2025 г. не трябва да надхвърли 15% до края на 2029 г. Европейската комисия изчислява, че при изпълнение на тази траектория дефицитът може да спадне до 2,9% от БВП през 2029 г.

Дългът остава под европейския лимит

България не влиза в процедурата заради размера на държавния дълг. Той е бил 29,9% от БВП в края на 2025 г., далеч под европейския праг от 60%.

Комисията очаква дългът да продължи да расте и да достигне 38,3% от БВП в края на 2029 г. Основното предизвикателство пред следващите бюджети ще бъде ограничаването на дефицита, без да се блокират инвестиции и разходи със законови ангажименти.

До 15 октомври 2026 г. България трябва да представи конкретни бюджетни мерки за изпълнение на новата траектория.

Европейската комисия предложи откриването на процедурата на 25 юни. Отговорността сега е на българското правителство и Народното събрание, които трябва да заложат корекцията в бюджета за 2027 г.