Министерският съвет отмени на 8 април 2026 г. решението си за трите български кандидатури за европейски прокурор и разпореди нова процедура. Анулирани са номинациите на Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков, одобрени на 21 януари 2026 г.

Решението засяга българското представителство в Европейската прокуратура. Това е органът на ЕС, който разследва престъпления срещу бюджета на Съюза, включително измами, корупция и трансгранични схеми с ДДС.

Ключовият извод на кабинета е, че досегашният подбор е компрометиран от системни дефицити и съмнения за независимост.

Какво се промени

На 8 април 2026 г. правителството включи в дневния си ред точка за отмяна на Решение № 50 от 2026 г. и за организиране на нов подбор. Така процедурата се връща в начална фаза.

Според БНТ, която се позовава на правителствената пресслужба, Министерството на правосъдието е установило съществени и системни дефицити в националната процедура, проведена между октомври 2025 г. и януари 2026 г. Посочените проблеми засягат организацията и законосъобразността на подбора.

Защо старите номинации отпаднаха

Първоначалната процедура беше открита на 29 октомври 2025 г. Тогава кабинетът възложи на министъра на правосъдието Георги Георгиев да организира подбор на трима кандидати, които България да предложи на европейските институции.

Комисията беше седемчленна. В нея участваха:

  • двама представители на Министерството на правосъдието;
  • двама представители на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет;
  • двама представители на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет;
  • един представител на Юридическия факултет на Софийския университет.

Новият анализ на Министерството на правосъдието поставя под въпрос именно този модел. В публичните съобщения е посочен риск от влияние на изпълнителната власт и съмнения в независимостта на процедурата.

Как ще изглежда новият подбор

Новата процедура ще се проведе от петчленна комисия. По публикуваните данни в нея ще влязат:

  • един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес;
  • двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд;
  • един прокурор от Върховната касационна прокуратура;
  • един адвокат с поне 12 години опит по наказателно право, наказателен процес и право на ЕС.

Предвиден е и представител на министъра на правосъдието без право на глас. Така кабинетът опитва да ограничи прякото политическо влияние върху подбора.

Какво е заложено за България

Мандатът на действащия български европейски прокурор изтича на 28 юли 2026 г. Съветът на ЕС трябва да назначи нов представител преди тази дата, след като разгледа трите кандидатури от България и становището по европейската процедура.

Рестартът на процедурата съкращава времето за национален подбор, европейско изслушване и окончателно решение. При забавяне може да възникне нов въпрос за способността на българските институции да провеждат безспорни кадрови процедури по европейски правила.

Какво следва

Министърът на правосъдието трябва да уведоми европейския орган по последващата селекция за отмяната на старите кандидатури и да организира нов конкурс. След това България трябва отново да излъчи три имена, от които Съветът на ЕС да избере един европейски прокурор.

Европейската прокуратура е независим орган на ЕС със седалище в Люксембург. Тя разследва и води наказателно преследване по дела за злоупотреби с европейски средства.

Темата има пряко значение за контрола върху дела с европейско финансиране, корупционния риск и доверието в съдебните институции. Решението идва в момент на засилено внимание към България по въпроси, свързани с върховенството на правото.