Българското правителство отмени на 8 април 2026 г. решението си за трите кандидатури за европейски прокурор от България и върна процедурата в начална фаза. Решението поставя под въпрос легитимността на подбора в момент, когато мандатът на действащия български представител в Европейската прокуратура изтича на 29 юли 2026 г.

Става дума за избора на българския европейски прокурор в Европейската прокуратура, орган на ЕС, който разследва престъпления срещу финансовите интереси на съюза. Първият български европрокурор Теодора Георгиева е с мандат до 29 юли 2026 г.

Кабинетът анулира решение от 21 януари 2026 г. и спря изпращането на трима кандидати към европейския етап на селекцията.

  • Отменено е Решение № 50 от 21 януари 2026 г.
  • Засегнатите кандидатури са на Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков.
  • Правосъдният министър трябва да уведоми европейския комитет по подбора.
  • Мотивът е съмнение в независимостта и легитимността на националната процедура.

Защо процедурата беше върната

Официалният мотив е съставът на националната комисия, извършила предварителния подбор. Според правителството четирима от седемте членове са били от Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат от 3 октомври 2022 г.

Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов заяви на 7 април 2026 г., цитиран от БТА, че процедурата има „сериозни дефицити“. По думите му двама други членове на комисията са били политически лица от ръководството на Министерството на правосъдието. Това поставя въпрос за политическата неутралност на подбора.

„Продължителното упражняване на правомощия извън срока на определения мандат поставя под сериозно съмнение тяхната легитимност при вземане на толкова съществени кадрови решения“, посочи правителството в мотивите си.

Кои кандидати са засегнати

Отмененото решение засягаше три имена, одобрени от кабинета на 21 януари 2026 г. Това са:

  • Димитър Беличев
  • Михаела Райдовска
  • Пламен Петков

Тримата трябваше да преминат към европейския етап на селекцията. Там специален комитет оценява кандидатите, а окончателното назначение се прави на ниво ЕС. С отмяната България трябва да организира нов национален подбор.

Защо темата има по-широк ефект

Случаят идва на фона на вече съществуващо напрежение около българското представителство в Европейската прокуратура. На 26 март 2025 г. Европейската прокуратура съобщи, че е открила административна проверка за възможно нарушение от страна на българския европейски прокурор.

Така новият избор започва при вече разклатено доверие. За България залогът е пряк. Европейската прокуратура работи по дела за европейски средства, обществени поръчки и трансгранични измами. Това засяга контрола върху средствата от ЕС и публичните финанси.

Какво следва

Андрей Янкулов предложи нов модел за комисията. Идеята е тя да бъде съставена без доминираща роля на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат. Предвижда се по-широко участие на академичната общност, съдии, прокурор от Върховната касационна прокуратура и адвокат с дълъг опит в наказателното или европейското право.

Рискът е двоен. Ако новата процедура се забави, България може да не приключи избора преди 29 юли 2026 г. Ако старият избор беше оставен в сила, спорът за законността и безпристрастността на процедурата щеше да остане.

Защо това има значение за България

Темата е чувствителна заради дългогодишния спор за независимостта на съдебната власт. Когато държавата отменя собствен избор за ключов европейски пост, това показва институционален проблем.

Спорът вече не е само кадрови. Той е тест дали България може да излъчи кандидат за една от най-чувствителните антикорупционни позиции в ЕС без съмнения за опорочена процедура.