Министерството на правосъдието предлага нова Комисия за противодействие на корупцията с петчленен състав, при която парламентът няма да контролира сам избора на ръководството. Проектът беше публикуван на 31 март.

Според текста един член ще се избира от Народното събрание. Останалите ще бъдат посочвани от президента, върховните съдилища и Висшия адвокатски съвет. Целта, посочена от Министерството на правосъдието и БТА, е да няма доминиращ политически център.

Промяната е важна по две причини. Тя засяга кой ще влияе върху антикорупционните разследвания. Тя е свързана и с 357 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Какво предвижда проектът

Министерството на правосъдието внесе за обществено обсъждане нов закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Предвижда се създаване на нова Комисия за противодействие на корупцията, след като предишната беше закрита в началото на 2026 г.

  • един член се избира от Народното събрание
  • един член се назначава от президента
  • един член се избира от общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
  • един член се избира от Висшия адвокатски съвет
  • петият член е част от петчленния модел, описан от Министерството на правосъдието и БТА

Мандатът е пет години. Няма право на преизбиране. Председателят няма да е постоянен. Постът ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий.

Как е заложен контролът

Проектът разпределя влиянието между няколко институции. Това е основната разлика спрямо стария модел. Идеята е да се намали рискът комисията да бъде използвана като политически инструмент.

Комисията ще се отчита пред Народното събрание на всеки шест месеца. Ще внася и годишен доклад за дейността си. Ротационният председател е допълнителен механизъм срещу концентрация на власт в един човек.

Защо срокът има значение

Темата има пряк финансов ефект. По данни, огласени от вицепремиера по еврофондовете Мария Неделчева на 16 април и цитирани от БТА, 357 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост са изложени на риск заради неизпълненото антикорупционно законодателство.

  • 357 млн. евро са изложени на риск заради антикорупционното законодателство
  • 466 млн. евро е общият риск по двата забавени пакета
  • 258 228 948 евро вече са спрени от Европейската комисия, според Министерството на правосъдието
  • 4 май 2026 г. е крайният срок за приемане на закона

Правителството води разговори с Европейската комисия за кратко удължаване на срока, съобщи БТА.

Така спорът за структурата на комисията излиза извън институционалния дебат. Той засяга европейско финансиране, бюджетен натиск и оценката на Брюксел за изпълнението на реформите.

Какво се промени след закриването на стария орган

С измененията в Закона за Сметната палата, влезли в сила през февруари 2026 г., старият антикорупционен закон беше отменен. Част от функциите и служителите бяха прехвърлени към Сметната палата.

  • публичният регистър
  • конфликтът на интереси
  • част от административните структури

Новият проект връща антикорупционната дейност в самостоятелен орган. Моделът обаче е различен. Изборът е раздробен между няколко институции, а не съсредоточен в едно парламентарно мнозинство.

Какво следва

Ако законът бъде приет в срок, България може да ограничи риска за средства по Плана за възстановяване и да изпълни ключово условие по реформата. Ако има ново забавяне или спор около избора на членовете, натискът върху страната ще се запази.

Решаващият въпрос остава дали новата комисия ще работи независимо. Това ще се види при избора на състава и при първите ѝ действия, а не само в текста на закона.