Подновените военни действия в Близкия изток и блокадата на Ормуз увеличават риска от по-скъп петрол, горива и нов инфлационен натиск в Европа. На 24 юли Европейската комисия съобщи, че Европейският съюз не е изправен пред непосредствен проблем със снабдяването. Комисията предупреди, че продължителният конфликт може да затегне пазарите през следващите седмици и месеци.

Ормуз е ключов морски коридор за световната търговия с петрол и втечнен природен газ. При ограничено движение през пролива танкерите търсят по-дълги маршрути. Застрахователните разходи се увеличават, а пазарът добавя рискова премия към цената на всяка доставка.

Петролът отново премина границата от 100 долара

На 23 юли цената на Brent достигна 100 долара за барел. Това стана, след като подкрепяните от Иран хуси съобщиха за атаки срещу два саудитски петролни танкера в района на Червено море.

Съобщенията засилиха опасенията, че доставките могат да бъдат затруднени не само през Ормуз, но и по алтернативните маршрути.

Данните на Американската администрация за енергийна информация показват колко бързо се променя пазарът. След споразумението между САЩ и Иран от 18 юни танкерният трафик се увеличи, а цената на Brent падна под 70 долара на 1 юли. Новото напрежение върна част от натиска върху котировките.

Няма недостиг, но буферът намалява

Европейската комисия посочва, че търсенето на суров петрол и горива в ЕС засега може да бъде покрито чрез търговски запаси и алтернативни доставки. Непосредствен риск от празни бензиностанции или режим на горивата не се очертава.

Рискът се увеличава с продължителността на блокадата. При по-дълго прекъсване запасите ще се използват по-бързо, а алтернативните доставки ще струват повече. Натискът първо се усеща при горивата, въздушния транспорт и логистиката. След това може да се пренесе към храните и услугите.

  • по-скъпият дизел увеличава разходите за превоз на стоки;
  • по-високата цена на авиационното гориво оскъпява полетите и доставките;
  • по-скъпият транспорт повишава себестойността на храните;
  • по-високите разходи намаляват покупателната способност на домакинствата.

Европейската централна банка остава под натиск

Европейската централна банка остави основната си лихва на 2,25% на заседанието през юли. Президентът на институцията Кристин Лагард предупреди, че продължителният ръст на енергийните цени може да разшири инфлацията извън горивата.

Инфлацията в еврозоната достигна 2,8% през юни спрямо 3,2% през май. Нов петролен шок може да забави очакваното облекчаване на паричната политика или да доведе до ново повишение на лихвите през есента.

По-дългият период на високи енергийни цени увеличава риска инфлационният натиск да се прехвърли върху по-широк кръг стоки и услуги.

Най-тежкият сценарий предвижда рязко поскъпване

Съвместен анализ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия разглежда сценарий, при който търговията през Ормуз се възстановява постепенно от септември 2026 г., но остава силно ограничена до края на годината.

При този сценарий петролът достига около 180 долара за барел през четвъртото тримесечие, а газът се покачва до около 80 евро за мегаватчас. Инфлацията в ЕС би била с 0,3 процентни пункта по-висока през 2026 г. и с около 1,1 процентни пункта над базовата прогноза през 2027 г.

Това не е официална прогноза за развитието на кризата, а оценка на риска при продължително прекъсване на доставките. Тя показва защо европейските институции следят не само цената на петрола, но и продължителността на блокадата.

Какво означава това за България

България ще усети ефекта основно чрез международната цена на горивата и транспортните разходи. Дори когато конкретна доставка не идва през Ормуз, петролът се търгува на глобален пазар. Затова поскъпването може да се пренесе към вносителите, рафинериите и бензиностанциите в региона.

Първият измерим ефект за домакинствата обикновено е при бензина и дизела. Следват цените на доставките, храните и услугите. Размерът и продължителността на поскъпването ще зависят от това дали трафикът през Ормуз ще бъде възстановен и колко дълго ще продължат атаките по алтернативните маршрути.

Засега Европа разполага със запаси и възможности за пренасочване на доставки. Буферът обаче не е неограничен: всеки допълнителен ден на блокада увеличава риска петролният шок да се превърне в по-широк инфлационен проблем.