Отварянето на Ормузкия проток не успокои световната икономика. Трафикът остана ограничен. Примирието между САЩ и Иран се разпадна. Корабособствениците продължиха да начисляват висока рискова премия.

На 17 юли цената на петрола се повиши с повече от 4%. Двата основни референтни сорта отчетоха седмичен ръст от около 16%.

Това превръща петрола в своеобразен глобален данък. Плащат го не само шофьорите. По-високите разходи достигат до транспорта, авиокомпаниите, производството, торовете, храните и електроенергията.

Какво всъщност се отвори

На 18 юни САЩ и Иран постигнаха временно споразумение. След него трафикът през протока започна да се възстановява.

Американската енергийна информационна администрация повиши прогнозата си за световното производство. Според оценката петролният добив и търговските потоци могат да се доближат до нивата отпреди конфликта към края на 2026 г.

Това не означаваше нормализиране. Част от корабите продължиха да избягват маршрута. Други плащаха по-високи застраховки и рискови премии заради опасността от нападения, задържане или ново затваряне на водния път.

Пазарът не търгува само с наличния петрол. Той търгува и с вероятността следващият танкер да не стигне до пристанището.

Защо цените не паднаха трайно

  • Трафикът остана несигурен. Преди конфликта през протока преминаваше около една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ.
  • Примирието се разпадна. На 17 и 18 юли САЩ и Иран отново засилиха ударите си. Американските сили нанесоха нови атаки срещу ирански цели. Вашингтон и Техеран заявиха претенции за контрол върху протока.
  • Рискът се разшири. Иран поиска от йеменските хути да бъдат готови да затворят маршрута през Червено море. Това поставя под натиск още един важен коридор за енергийни доставки.
  • Пазарът на горива е по-стегнат от пазара на суров петрол. Международната агенция по енергетика отчита, че наличностите от суров петрол изглеждат по-добре. При рафинираните продукти напрежението остава високо. Това поддържа цените на дизела, самолетното гориво и други продукти.

Пазарът реагира и със закъснение. Рафинериите и търговците купуват товарите предварително. Бензиностанциите продават гориво от вече закупени количества.

Затова поевтиняването на петрола се прехвърля бавно към крайните цени. Поскъпването обикновено се усеща по-бързо.

Петролът отново натиска инфлацията

Брентът достигна близо 120 долара за барел в най-тежката фаза на кризата. След временното споразумение цената падна под 70 долара. През юли тя отново се върна над 80 долара. На 14 юли за кратко надхвърли 87 долара.

По-високата цена на суровината не се превръща автоматично в същия процент поскъпване на бензина. В крайната цена участват данъци, рафиниране, транспорт, търговски маржове и валутният курс.

Ефектът обаче се разпространява по цялата икономика. По-скъпото гориво увеличава разходите за придвижване, доставка и производство.

Ударът върху домакинствата

В България търговци предупредиха на 9 юли, че доставките след тази дата могат да повишат цените на бензина и дизела с около 2 до 4 евроцента на литър. Това се случва в разгара на летните пътувания, когато търсенето на горива е по-високо.

По-скъпият дизел увеличава разходите на превозвачите. Те прехвърлят част от тях върху цените на стоките.

Така енергийният шок достига до хранителните магазини, куриерските услуги и производителите.

Кой печели и кой губи

Печелят производителите и търговците, които успяват да продадат ограничени количества на по-висока цена.

Губят вносителите, транспортните компании, индустрията и домакинствата. Европейските икономики са особено чувствителни към цените на горивата. Те внасят значителна част от енергията си и разчитат на сложни морски маршрути.

Дори когато конкретен танкер не е предназначен за България, глобалната цена влияе върху местния пазар.

Отварянето на Ормуз не носи незабавно облекчение, защото пазарът ценообразува и риска. Всяка заплаха променя цената на алтернативните маршрути и доставките.

Какво следва

Американската енергийна информационна администрация очаква постепенно възстановяване на производството и потоците през втората половина на 2026 г.

Международната агенция по енергетика предупреждава, че пазарите на рафинирани горива остават уязвими.

Ключовият фактор ще бъде устойчивото и безопасно движение на танкери, а не само формалното отваряне на протока.

Докато корабите не преминават редовно, застрахователите не намалят премиите, а рафинериите не възстановят запасите си, петролният шок ще продължи да се прехвърля върху икономиката.

За България рискът е пряк. Дори без физически недостиг на гориво, нова атака или ограничение на корабоплаването може да повиши цените на колонката в рамките на дни.

Икономиката плаща не само за петрола, който получава, а и за несигурността около всеки следващ товар.