Световният петролен пазар остава под натиск, въпреки по-слабото търсене. Данните на IEA показват спад в потреблението, по-ниско предлагане и бързо намаляване на запасите след войната в Близкия изток и смущенията в Ормузкия проток.

На 17 юни 2026 г. Международната агенция по енергетика, IEA, понижи прогнозата си за пазара. Според агенцията рискът за цените на горивата не е отпаднал. Това има значение и за Европа, включително за България, заради ефекта върху транспорта, бизнеса и инфлацията.

По-слабото търсене не води автоматично до стабилен пазар, когато запасите намаляват, а маршрутите за доставка остават уязвими.

Какво показват данните на IEA

IEA очаква глобалното търсене на петрол през 2026 г. да намалее с 1,1 млн. барела дневно спрямо предходната година. Това е по-слаба оценка спрямо май. Агенцията свързва промяната с по-високите цени на горивата, по-слабите доставки през второто тримесечие и нарушената наличност на петролни продукти.

Предлагането също се свива. IEA прогнозира глобалното предлагане да намалее с 3,9 млн. барела дневно до 102,4 млн. барела дневно през 2026 г. Част от загубите от Залива се компенсират от производители извън OPEC+, но не изцяло.

  • Спад на глобалното търсене през 2026 г.: 1,1 млн. барела дневно
  • Спад на доставките през второто тримесечие на годишна база: 5 млн. барела дневно
  • Спад на глобалното предлагане през 2026 г.: 3,9 млн. барела дневно
  • Очаквано глобално предлагане през 2026 г.: 102,4 млн. барела дневно
  • Възстановяване на потоците през протока: от 9,6 млн. до около 12 млн. барела дневно

Запасите намаляват въпреки по-слабото търсене

Най-важният сигнал в доклада е движението на запасите. По данни на IEA наблюдаваните световни запаси са намалели през май със 143 млн. барела, или с 4,6 млн. барела дневно. От началото на конфликта средният темп на изтегляне е 3,8 млн. барела дневно.

Правителствените запаси в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са намалели със 163 млн. барела. Те са достигнали най-ниското си равнище от декември 1990 г. Според IEA това отслабва буфера при ново прекъсване на доставките.

  • Спад на наблюдаваните световни запаси през май: 143 млн. барела
  • Среден темп на изтегляне от началото на конфликта: 3,8 млн. барела дневно
  • Спад на правителствените запаси в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: 163 млн. барела
  • Най-ниско равнище на тези запаси: от декември 1990 г.

Как започна шокът в Залива

IEA посочва 28 февруари 2026 г. като начало на конфликта в региона. Според агенцията войната е блокирала част от енергийните потоци през Ормузкия проток и е довела до най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

На 11 март 2026 г. страните членки на IEA решиха да предоставят 400 млн. барела от аварийните си резерви. Това е най-голямото координирано освобождаване на запаси в историята на агенцията. На 19 март 2026 г. IEA потвърди националните вноски в операцията.

Защо цената остава проблем

Пазарът не реагира само на търсенето. Той реагира и на риска от недостиг на физически доставки. IEA отчете, че цената на North Sea Dated crude е спаднала с над 40 долара за барел до около 82 долара в периода от май до средата на юни.

Според IEA причините са временно отслабване на напрежението, по-бърз износ от Залива и нараснали очаквания за споразумение между САЩ и Иран. Агенцията предупреждава, че това не означава трайна стабилизация. Пълното възстановяване на трафика ще изисква време за разминиране на морските коридори и нормализиране на веригите за доставки.

Какво означава това за България

България остава изложена на глобалния ценови риск. Страната купува горива на европейски пазар, който реагира на международните сътресения. Ново прекъсване на доставките или по-високи разходи за транспорт и застраховане могат да се прехвърлят към цените на дизела, бензина и логистиката.

Ефектът не се ограничава до бензиностанциите. По-скъпата енергия влияе върху превоза, вноса и крайните цени на част от стоките. За икономика като българската това увеличава риска от натиск върху инфлацията.

Какво следва

OPEC съобщи на 16 юни 2026 г., че седемте държави в OPEC+, които правят допълнителни доброволни корекции, са решили да приложат производствена корекция от 188 хил. барела дневно след виртуална среща на 7 юни 2026 г. Решението е насочено към стабилност на пазара.

Основният риск обаче остава сигурността на доставките от Залива. Данните на IEA показват, че спорът вече не е само за нивото на търсене. Въпросът е дали пазарът може да разчита на достатъчни и навременни доставки при ново напрежение.