Пловдив разширява модела си за културно финансиране, като насочва средства не само към големи фестивали, но и към по-малки проекти по линиите „Гражданска активност“, „Мобилност“ и „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

Решението засяга читалища, независими културни оператори, малки издатели и местни организации. Това са структури, които по-трудно се конкурират с големите събития за публичен ресурс и видимост.

Промяната е в разпределението на общинските средства. Големите фестивали запазват основния дял, но малките формати вече имат отделни линии за подкрепа.

Къде са средствата

Културният календар на Пловдив за 2026 г. е приет с решение на Общинския съвет от 18 декември 2025 г. Общият му размер е 4,785 млн. лв.

От тях 2,3925 млн. лв. са по програмата „Култура“. По Компонент 1, „Фестивали и значими събития“, са предвидени 2,033625 млн. лв.

За Компонент 3, „Гражданска активност“, са отделени 101 703,16 лв. Същата сума е предвидена и за Компонент 4, „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

  • Общ бюджет на Културния календар за 2026 г.: 4,785 млн. лв.
  • Средства по програмата „Култура“: 2,3925 млн. лв.
  • Компонент 1, „Фестивали и значими събития“: 2,033625 млн. лв.
  • Компонент 3, „Гражданска активност“: 101 703,16 лв.
  • Компонент 4, „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“: 101 703,16 лв.

Разликата в мащаба остава голяма. При големите фестивали финансирането е в десетки хиляди левове на проект. При малките формати подкрепата често е в рамките на няколко хиляди лева.

Какво вече е одобрено

По сесията на Компонент 3 за март 2026 г. общината е разгледала осем заявления. Сред одобрените са „# Пространство Култура“ на „Център за опит и идеи САЛВЕ“ ЕООД, „Празнични концерти CANTOARE 2026“ на сдружение „Хор Тримонциум“, „Пловдивските писатели от вчера“ на Дружеството на писателите в Пловдив и фестивалът EX MACHINA на фондация „Античен театър Огнян Радев“.

По януарската сесия на същия компонент са одобрени проект на Народно читалище „Шалом Алейхем-1945 г.“, изложба и лекция на Пловдивското фотографско средище, „Фестивал за видео изкуство“ на Емил Миразчиев и конкурсът „Добрин Петков“ на Националното училище за музикално и танцово изкуство.

Има и ограничение между отделните схеми. Проектът „Критически гласове“ на „Светломер“ ООД не е допуснат до оценяване, защото същият кандидат вече е получил финансиране по Компонент 1 за дискусионния форум „Пауза“.

Това показва, че общината разделя големите и малките канали за финансиране. Така се ограничава възможността едни и същи оператори да получават средства по повече от една линия в рамките на една година.

Какво означава за читалища и местни издания

Читалищата и малките издатели рядко могат да се конкурират с големи фестивали по публика, реклама и мащаб. Те обаче поддържат постоянната културна активност в кварталите, литературните премиери, локалната памет и малките сцени.

По Компонент 4 общината е оценила 24 проектни предложения през 2025 г. за издания, включени в календара за 2026 г.

  • „Пловдивската къща през епохата на Възраждането“
  • „Пиетро Монтани, делото на един италиански архитект в България“
  • „Пловдив през призмата на времето“
  • „Пловдив за деца – от 6 до 106 години“
  • Преводи на произведения на Недялко Славов, Божана Апостолова и Ина Иванова

Залогът не е само издателски. Става дума за това кои книги, албуми и преводи ще стигнат до читатели, училища и туристи.

Защо темата излиза извън Пловдив

Пловдив е сред малкото големи общини, които съчетават голям културен календар, отделни конкурсни компоненти и допълнително кандидатстване по Националния план за възстановяване и устойчивост.

По тази схема общината обяви конкурс за културни оператори за проекти, реализирани в периода от 1 септември 2025 г. до 31 март 2026 г. Акцентът е върху ново съдържание, мобилност, дигитализация и разширяване на достъпа.

Пловдив тества дали с ограничени бюджети за малки формати може да поддържа културен живот през цялата година, а не само около големите фестивали.

Ако моделът даде резултат, натискът върху други общини може да нарасне. В много градове малките културни организации продължават да разчитат на късно, епизодично или липсващо финансиране.

Ключовият въпрос през 2026 г. е ефектът. Не само колко проекта са одобрени, а дали тези бюджети ще доведат до нова публика, нови автори, нови сцени и по-устойчив местен културен живот.