Световната цена на пшеницата се е повишила с около 30 процента от юни насам, но това не означава автоматично по-скъп хляб в България. На 29 август международната цена беше посочена на около 290 долара за тон. Хлебопроизводители заявиха пред БНТ, че брашното е само един от разходите в крайния продукт.

По-високите световни котировки не се прехвърлят незабавно към българските потребители. Местната реколта, запасите и износът са ключови фактори.

Два различни пазара

Ръстът на световните котировки е свързан с ограниченията около износа през Черно море и ударите по инфраструктурата на Русия и Украйна. Това съобщи БТА.

Софийската стокова борса отчете на 15 август цени за хлебна пшеница от около 235 до 239 долара за тон в Чикаго и от 243 до 256 долара на Euronext.

Разликата спрямо посочените около 290 долара показва защо сравненията трябва да се правят внимателно. Значение имат борсата, срокът за доставка, качеството на зърното и транспортните разходи.

В България натискът е различен. Към 13 август са прибрани 7 387 665 тона пшеница, което е повече от отчетеното по същото време през 2025 г. Средната изкупна цена на хлебната пшеница е 182 евро за тон без ДДС, съобщи „Земеделецът“.

Защо местната цена не следва веднага световната

Голямото предлагане ограничава възможностите на българските производители да прехвърлят международния ръст изцяло върху купувачите. На Софийската стокова борса през август офертата за хлебна пшеница е около 190 евро за тон. Търсенето на фуражна пшеница е около 192 евро.

Местната стойност включва разходите за складиране, транспорт до пристанищата, качеството на реколтата и ограниченото търсене от търговците. Тези фактори могат да забавят пренасянето на международните промени към българския пазар.

Какво определя цената на хляба

Производителите на хлебни изделия не очакват еднократният ръст на пшеницата сам по себе си да доведе до ново поскъпване. Според тях в себестойността влизат и:

  • електроенергията;
  • трудът и осигуровките;
  • данъците и опаковките;
  • транспортът;
  • търговските разходи.

Това означава, че цената на хляба може да се промени и при стабилна цена на брашното. БНТ цитира производители, според които всички тези разходи участват в крайната цена.

Кога поскъпването може да стигне до магазина

По-скъпият хляб става по-вероятен, ако международният ръст се задържи, българските запаси започнат да се изнасят по-активно или разходите за енергия и труд се увеличат.

Ескалация на конфликтите в Черно море би могла допълнително да ограничи доставките и да поддържа натиска върху котировките. БТА посочва ограниченията по търговските маршрути и рисковете за износа като фактори за движението на цените.

Към 31 август наличните данни не показват пряка причина за автоматично увеличение на цената на хляба. Световната пшеница поскъпва, но голямата българска реколта и слабият износ забавят пренасянето на този ръст към местните пекарни и потребителите.