Рабат пое на 23 април 2026 г. титлата Световна столица на книгата на ЮНЕСКО. Градът поставя в центъра на програмата си грамотността и достъпа до книги.

Инициативата излиза извън рамката на културен календар. Тя е едногодишен международен мандат, в който градът трябва да покаже как книгите, библиотеките, издателите и училищата могат да имат измерим обществен ефект.

Основният залог е ясен: дали международна културна титла може да се използва като реален инструмент срещу неграмотността.

Какво започва на 23 април 2026 г.

ЮНЕСКО обяви на 8 октомври 2024 г., че избира Рабат за Световна столица на книгата за 2026 г. Организацията посочи развитата издателска среда, ролята на книгата в образованието и насърчаването на четенето сред жени и млади хора.

Мандатът на Рабат продължава до 22 април 2027 г. Според International Publishers Association програмата започва на 23 април 2026 г., когато се отбелязва Световният ден на книгата и авторското право.

  • 54 издателства работят в Рабат, според ЮНЕСКО.
  • Градът е домакин на един от най-големите международни панаири на книгата и издателската дейност в Африка.
  • Публичният акцент е върху грамотността и по-широкия достъп до книги.

Защо темата има по-широк обществен ефект

Изборът идва на фона на траен проблем с грамотността в Мароко. По данни на Световната банка грамотността сред хората на 15 и повече години е 77,3% през 2022 г.

Това поставя Рабат в необичайна позиция. Градът получава престижна международна титла, докато страната продължава да има сериозен образователен дефицит.

ЮНЕСКО поставя темата и в глобален контекст. Организацията посочва, че 739 милиона възрастни по света все още не могат да четат и пишат.

Така програмата на Рабат се превръща и в тест за това дали международната видимост може да се използва за натиск по един от най-трудните социални въпроси.

Какво означава това за България

Новината е международна, но темата е пряко разпознаваема и в България. Спорът дали културата е разход или инструмент за обществена промяна остава актуален и тук.

Това важи особено за достъпа до книги, библиотеките, училищната среда и четенето в ранна възраст. Случаят с Рабат показва, че културната политика може да се използва и като образователна политика.

Примерът е важен и за общините и институциите, които търсят международно културно позициониране. Въпросът вече не е само колко събития ще бъдат организирани, а какъв обществен резултат ще остане след тях.

Как ЮНЕСКО аргументира избора

ЮНЕСКО определя Рабат като културен кръстопът, в който книгите предават знание и изкуства в различни форми. Организацията подчертава и ролята на местната книжна индустрия за по-широк достъп до знание.

  • по-широк достъп до книги и четене;
  • по-силен фокус върху програмите за грамотност;
  • по-голяма роля на библиотеките и издателите;
  • международно внимание към неравенствата в образованието.

Залогът за Рабат е конкретен. След края на мандата ще се гледа не само културната програма, а и дали повече хора са получили реален достъп до четене, учене и участие в обществения живот.