Инцидентът с дрон край Кардам на 8 август 2026 г. постави въпроса доколко България е готова да реагира при навлизане на безпилотен апарат близо до границата. Публично достъпната информация не дава окончателен отговор откъде е дошъл дронът, кой го е управлявал и дали е представлявал умишлена заплаха.

Случаят не е отговорност само на една институция. В него са ангажирани гражданската авиация, Министерството на отбраната, МВР, „Ръководство на въздушното движение“ и прокуратурата.

Ключовият въпрос е не само чий е дронът, а коя институция го е засекла, колко време го е наблюдавала и кой е взел решение за действие.

Кой отговаря за отделните действия

  • Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ контролира правилата за гражданските дронове, регистрацията на операторите и ограниченията за полетите.
  • „Ръководство на въздушното движение“ следи въздушния трафик и подава информация при риск за гражданската авиация.
  • Министерството на отбраната има роля при оценката и реакцията спрямо възможна военна или враждебна въздушна цел.
  • МВР и прокуратурата проверяват произхода, оператора и наличието на евентуално нарушение или престъпление.

При подобен инцидент трябва да се изясни кой е забелязал апарата, дали е бил проследен и защо е достигнал до съответния район. От значение е и коя институция е ръководила действията на място.

Правила има, но публичната картина остава непълна

В България действат европейските правила за безпилотните летателни системи и Наредба № Н-6 от 11 април 2023 г. Те предвиждат регистрация на операторите, обучение на пилотите и ограничения за полетите. За редица дронове се изисква и дистанционна идентификация.

Официалните указания на авиационната администрация посочват, че операторът носи отговорност за всеки полет и трябва да спазва публикуваните географски зони. При сериозен инцидент операторът трябва да уведоми авиационната администрация, според указанията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Тези правила работят най-добре, когато операторът е установен и регистриран. Те не решават автоматично случая с апарат, който лети без разрешение, няма активна идентификация или е използван за военна цел.

Предишни случаи показаха сходни проблеми

През февруари 2025 г. дрон навлезе в района на летище София. Тогава „Ръководство на въздушното движение“ съобщи, че е проследило траекторията му и е поддържало контакт с МВР, „Гранична полиция“ и ДАНС.

Министерството на транспорта поиска подходящи анти-дрон системи за всички български летища. Това показа, че защитата на критична инфраструктура изисква не само правила, а и техническа възможност за откриване и реакция.

През април 2026 г. Военноморските сили транспортираха дрон, изхвърлен на брега край Ахтопол. След разузнаване военните установиха, че апаратът не съдържа взривно вещество и не представлява опасност.

През юли 2026 г. военноморска група унищожи друг дрейфащ дрон в Черно море. Случаите са различни по място и характер, но поставят общ въпрос за процедурата при откриване, идентифициране и обезопасяване на подобни апарати.

Готова ли е България за бърза реакция

България разполага с институции и нормативна рамка. Остава да се изясни дали те работят като единна система при бързо развиващ се инцидент.

Основните въпроси са три:

  • ясно ли е публично коя институция носи отговорност на всеки етап;
  • какви са реалните възможности за откриване и неутрализиране на малки дронове;
  • колко бързо могат да бъдат предоставени проверими данни за произхода и траекторията на конкретен апарат.

Планът на Европейския съюз за сигурността, свързана с дроновете и анти-дрон системите, поставя акцент върху координацията, обмена на информация и защитата на критичната инфраструктура.

За България това има пряко значение за летищата, граничните райони, енергийните обекти и военните съоръжения. Практическият резултат зависи от това дали институциите могат да обменят информация и да действат по единна процедура.

Какво трябва да се изясни след случая

  • Кога и от кого е забелязан дронът край Кардам?
  • Засекли ли са го военни или граждански радарни системи?
  • Има ли потвърдена траектория от Румъния към България?
  • Установени ли са останки, сериен номер или дистанционна идентификация?
  • Коя институция е ръководила действията на място?
  • Има ли данни за взривно устройство или за умишлено нарушение?

Докато тези въпроси останат без проверими отговори, спорът ще бъде не само за конкретния дрон. Той ще бъде и за способността на България да разпознава реална заплаха навреме и ясно да обяснява кой носи отговорност.