България има три договорени проекта за дейта центрове, като поне един е с германската Schwarz Digits. Това заяви Томислав Дончев на 12 май в София. Ако проектите стигнат до строителство, страната може да засили ролята си в AI инфраструктурата в Югоизточна Европа.

Ключовият въпрос вече не е дали има интерес, а дали България може да осигури електроенергия, свързаност и бързо изпълнение.
  • На 12 май Томислав Дончев каза, че има три договорени сделки за строеж на дейта центрове в България.
  • Една от тях е меморандум със Schwarz Digits.
  • Другите две компании не бяха обявени публично. По думите му става дума за още една голяма германска и една много голяма американска компания.
  • Паралелно България развива AI Factory BRAIN++ в София с бюджет от 90 млн. евро.

Какво е новото

Новото не е само в броя на проектите. За пръв път публично се говори за пакет от големи центрове за данни, свързани с AI капацитет, локални езикови модели и енергийна инфраструктура.

Дончев каза, че преговорите със Schwarz Digits са били най-напреднали. Той добави, че споразуменията не са само за изграждане на центрове, а и за съвместно ползване на услуги. Това показва, че се обсъждат реални цифрови операции, а не само предоставяне на терени.

Защо това има значение

AI дейта центровете изискват много електроенергия, надеждно охлаждане, международна свързаност и предвидима регулаторна среда. Ако такъв капацитет бъде изграден в България, ефектът ще излезе извън IT сектора.

  • Възможни са големи капиталови инвестиции.
  • Може да се открият високоплатени инженерни позиции.
  • Ще нарасне търсенето на строителни и енергийни услуги.
  • Българският пазар може да получи по-близка cloud и AI инфраструктура.
  • Обработката на данни в рамките на EU може да стане по-привлекателна за компании и институции.

Каква основа вече има

София е домакин на EuroHPC суперкомпютъра Discoverer в Sofia Tech Park. По линия на EuroHPC и с участието на Sofia Tech Park и INSAIT България беше избрана през март 2025 г. за една от новите европейски AI factories. Проектът BRAIN++ е на стойност 90 млн. евро и трябва да започне изграждане през 2026 г.

Това не е търговски hyperscale дейта център. То обаче поставя България на картата на европейската AI инфраструктура.

Частният пазар също се разширява. През март 2026 г. Digital Realty придоби българския оператор Telepoint и влезе на местния пазар. По данни на Data Center Dynamics сделката добавя поне два обекта в София, а Telepoint оперира и трета база в Монтана.

Къде са основните рискове

Електроенергията остава най-голямото ограничение. Дончев свърза бъдещите дейта центрове с високото им потребление и посочи възможна връзка с проекта за АЕЦ Белене.

На 25 септември 2025 г. премиерът Росен Желязков заяви след среща с Joel Kaplan от Meta, че България предлага достъп до чиста енергия, ICT кадри и стратегическа локация. Той открои района около АЕЦ Козлодуй заради близост до енергия, оптична свързаност и воден ресурс от Дунав за охлаждане.

Вторият риск е свързаността. На 28 януари 2026 г. Министерството на иновациите и растежа представи проекта Kardesa като нов маршрут през Черно море, който да свързва България по-пряко с Грузия, Турция и Украйна, а оттам и към Азия.

  • Инвестицията само в подводния кабел надхвърля 100 млн. евро.
  • Проектът включва входна станция при Ахелой.
  • Планирани са близо 1200 км нова национална оптична мрежа между Ахелой и София.

Третият риск е скоростта. В сектора предимство има този, който строи бързо. Засега няма публични имена за две от трите компании. Не са обявени и мощности, терени и срокове. Това показва, че проектите са в ранна фаза.

Какво следва

По-реалистичният сценарий е България да се утвърди като регионален AI и connectivity хъб за Югоизточна Европа, а не като пазар от мащаба на Франкфурт или Лондон. Това зависи от три условия:

  • достатъчно и надеждно електрозахранване,
  • нови оптични трасета,
  • бързи разрешителни и изпълнение.

Ако тези условия не бъдат изпълнени, договорените проекти може да останат само меморандуми. Ако бъдат изпълнени, България може да привлече по-голям дял от инвестициите в AI и cloud инфраструктура в региона.

Интересът е заявен. Решаващият етап е превръщането на споразуменията в мегавати, оптична свързаност и реално строителство.

Какво да се следи

  • Дали ще бъдат обявени имената на другите две компании.
  • Дали ще има конкретни мощности, локации и график за строителство.
  • Дали проектът Kardesa ще напредне по план.
  • Дали BRAIN++ ще влезе в строителна фаза през 2026 г.
  • Дали държавата ще предложи енергийни и регулаторни условия за големи AI натоварвания.