България има три договорени споразумения за изграждане на дейта центрове, съобщи Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС на 12 май 2026 г. на форум за изкуствен интелект в София, цитиран от БТА.

Публично е назован само един партньор, германската Schwarz Digits. Дончев не посочи имената на другите две компании. По думите му става дума за втора голяма германска компания и много голяма американска компания.

Дейта център за изкуствен интелект е обект със сървъри, графични процесори, охлаждане и постоянно електрозахранване. Такива центрове обслужват AI модели, облачни услуги и големи корпоративни системи.

Основният риск е енергията: проектите могат да донесат инвестиции и работни места, но ще изискват голямо и непрекъснато потребление на ток.

Какво е известно за трите споразумения

  • Има три договорени споразумения за дейта центрове в България, според изявлението на Дончев.
  • Едното е с германската Schwarz Digits.
  • Другите две компании не са назовани публично.
  • Дончев каза, че два от трите проекта изглеждат реалистични за изпълнение.
  • Споразуменията включват не само изграждане на центрове, а и съвместно ползване на услуги.

Това поставя България в пряка конкуренция за AI инфраструктура. Решаващи вече са не само земята и данъците. Значение имат токът, свързаността, сигурността и бързите административни процедури.

Пловдив е сред ключовите локации

На 21 януари 2026 г. Министерският съвет одобри проект на меморандум с Brinell Compute GmbH, Германия, за инвестиционен проект в област Пловдив. Целта е изграждане на изчислителни мощности за изкуствен интелект, съобщи БТА.

Според правителствената информация проектът трябва да започне не по-късно от второто тримесечие на 2026 г., ако инвеститорът вземе окончателно решение за локацията. Това поставя Пловдив сред важните кандидати за нова AI инфраструктура.

Местният ефект може да бъде значим. Подобни проекти търсят инженери, енергийни специалисти, експерти по охлаждане, киберсигурност и поддръжка на мрежи.

Енергията става политически въпрос

Дончев свърза бъдещите дейта центрове с нуждата от големи количества електроенергия. Той посочи и възможна връзка с проекта за АЕЦ „Белене“.

Това е най-спорната част от плановете. AI центровете могат да привлекат капитал и високоплатени позиции. Те обаче натоварват енергийната система и изискват сигурна доставка на ток през цялото денонощие.

За България това отваря нов икономически и политически дебат. Държавата трябва да покаже дали може да привлича технологични инвеститори, без да повишава риска за цените и доставките за индустрията и домакинствата.

София има предимство в свързаността

На 2 март 2026 г. Digital Realty обяви навлизане в България чрез придобиване на Telepoint. Сделката включва два дейта центъра в София и инфраструктура с над 110 мрежови доставчици.

Компанията описва София като важен хъб за Югоизточна Европа. Тя посочва ролята на града за връзки между Европа, Близкия изток и Азия, включително за AI натоварвания.

Това е важно за българските компании. AI услугите не зависят само от мощни чипове. Те изискват бърз трансфер на данни, ниско закъснение и стабилни международни връзки.

Черноморският кабел може да промени позицията на България

На 28 януари 2026 г. Министерството на иновациите и растежа представи проекта Kardesa. Той предвижда подводен интернет кабел през Черно море, входна станция при Ахелой и нова оптична мрежа до София.

Оценката за инвестицията само в подводния кабел надхвърля 100 млн. евро. Като основни инвеститори са посочени Vodafone и NEQSOL Holding.

Ако проектът се реализира, България ще получи по-къс и по-устойчив цифров маршрут между Европа и Азия. Това е важно условие за дейта центрове, облачни услуги и AI обработка на данни.

BRAIN++ добавя публична инфраструктура

България вече е избрана за домакин на AI Factory BRAIN++ в София Тех Парк. Проектът е за 90 млн. евро и е свързан с INSAIT и EuroHPC.

BRAIN++ трябва да даде достъп до изчислителна мощност за наука, бизнес и публични институции. Това не е частен дейта център, но е част от същия по-широк въпрос: кой ще има достъп до AI инфраструктура и при какви условия.

Залогът за България е ясен: страната може да стане регионална база за AI услуги, ако осигури ток, свързаност, кадри и доверие в сигурността на данните.

Какво остава неясно

Най-важният въпрос е кои са останалите два инвеститора. Без техните имена, стойност на проектите и срокове пазарът ще чака потвърждение.

Вторият въпрос е дали два от трите проекта ще стигнат до строителство. Дончев каза, че не всички изглеждат еднакво конкурентни.

Третият въпрос е стратегически. България трябва да реши дали AI инфраструктурата е само частна инвестиция, или национален приоритет, който изисква енергийна, образователна и индустриална политика.