Кабинетът на Румен Радев подготвя мерки срещу ръста на цените без въвеждане на таван. Пакетът предвижда по-високи санкции, по-широк контрол и законови промени за Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите.

Заявката беше направена на 8 май след предаването на властта в Министерския съвет. За 11 май е планирано представяне на първите законодателни предложения срещу поскъпването.

„Таван за цените няма да се въвежда“, заяви Радев, според съобщение на правителствената информационна служба.

Какво предлага кабинетът

Пакетът не предвижда административно замразяване на цените. Целта е държавата да следи по-строго как се формират те и да санкционира нарушения на конкуренцията.

  • промени в Закона за защита на конкуренцията;
  • по-широки правомощия за Комисията за защита на потребителите;
  • по-активна роля на Националната агенция за приходите;
  • по-високи санкции при нелоялни практики;
  • по-къси търговски вериги;
  • повече достъп на български производители до пазара.

Радев постави акцент върху храните. Той обвини големите вериги в практики, които според него принуждават част от българските производители да продават почти на себестойност.

Защо цените са първи тест за кабинета

Темата засяга пряко разходите на домакинствата и влиза в центъра на политическия дневен ред. Спорът за инфлацията се засили след влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.

По експресна предварителна оценка на Националния статистически институт за април 2026 г. месечната инфлация по индекса на потребителските цени е 2,0%. Годишната инфлация е 7,1%.

При хранителните продукти и безалкохолните напитки очакваното месечно увеличение е 2,1%.

По хармонизирания индекс, който позволява сравнение в еврозоната, годишната инфлация в България за април е оценена на 6,2%. БТА съобщи, че това е най-високото равнище сред страните от еврозоната по предварителните данни на Евростат.

Без таван, но с публичен натиск

Идеята на управляващите е да се използва контрол, а не фиксиране на цени. Таванът би ограничил крайната цена със закон. Новият подход залага на проверки, санкции и публичност.

Според публикация на Mediapool от 3 май депутатът Константин Проданов от „Прогресивна България“ е описал механизъм с публичен „червен флаг“ при голяма разлика между цени на едро и цени на дребно. Сигналът би стигал едновременно до потребителите и до контролните органи.

Тази линия се вписва и в действащия портал „Колко струва“ на Комисията за защита на потребителите. Той публикува данни за цени от голямата потребителска кошница, подавани от търговски вериги с оборот над 10 млн. лв. за предходната финансова година.

Къде е конфликтът

Кабинетът насочва вниманието към продажбите на дребно, където се вижда крайната цена за потребителя. Това поставя големите търговци под пряк политически и регулаторен натиск.

За потребителите обещанието е по-видима цена и по-бърза реакция при съмнения за необосновано поскъпване. За бизнеса рискът е нова регулация, повече проверки и по-високи санкции.

Какво следва

Ключовият въпрос е как ще изглеждат текстовете, които кабинетът ще внесе в Народното събрание. Без конкретни прагове, срокове и процедура за проверки, заявката остава политически натиск.

Ако промените бъдат приети от парламента, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите ще получат по-важна роля в контрола върху цените. Ако срещнат съпротива, първият сблъсък на кабинета ще бъде не само с веригите, но и с мнозинствата, които трябва да превърнат мерките в закон.