Кабинетът на премиера Румен Радев внася на 11 май 2026 г. първи законодателни промени срещу растящите цени. Планът предвижда по-строг контрол, по-високи санкции и по-къси вериги на доставки. Административен таван на цените не се предвижда.

Това е първи икономически тест за новото редовно правителство. Мерките идват на фона на по-висока инфлация и обществен натиск заради цените на храните.

Кабинетът залага на контрол върху надценките и търговските практики, а не на замразяване на крайните цени.

Какво предлага кабинетът

Според съобщение на Министерския съвет целта е повече прозрачност при формирането на цените. Правителството предлага и по-тежки последици при нелоялни практики.

  • промени в правилата за Комисията за защита на конкуренцията;
  • по-широк контрол чрез Националната агенция за приходите;
  • по-активна роля на Комисията за защита на потребителите;
  • по-високи санкции при нарушения;
  • насърчаване на кооперативи, тържища и директен достъп на производители до пазара.
„Таван за цените няма да се въвежда“, заяви Радев, цитиран в съобщение на Министерския съвет.

Кабинетът иска да скъси пътя от фермата до щанда. Така правителството цели да ограничи тежестта на посредниците, без да определя директно крайните цени.

Инфлацията усилва натиска

По експресна оценка на Националния статистически институт годишната инфлация по индекса на потребителските цени през април 2026 г. достига 7.1%. Месечната инфлация е 2.0%.

Храните остават една от групите с най-осезаемо поскъпване. „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ поскъпват с 2.1% спрямо март.

Натискът върху домакинствата с най-ниски доходи е по-силен. При малката потребителска кошница храните поскъпват с 2.4% за месец.

  • 7.1% годишна инфлация през април 2026 г.;
  • 2.0% месечна инфлация;
  • 2.1% месечно поскъпване при храните и безалкохолните напитки;
  • 2.4% месечно поскъпване на храните в малката потребителска кошница.

Къде ще падне най-големият натиск

Ако мерките бъдат одобрени от парламента, най-силен контрол се очаква върху големите вериги, посредниците и участниците по веригата, които не могат ясно да обяснят надценките си.

Производителите получават политически сигнал, че държавата ще търси по-пряк достъп за български храни до магазините. Такъв модел обаче изисква време, организация и инвестиции.

Икономисти, цитирани в публичния дебат по темата, предупреждават, че кооперативите и новите тържища могат да дадат резултат едва след години. Затова краткосрочният ефект ще зависи от контрола и действията на регулаторите.

Политическият залог

Според БТА парламентът избра правителството на Румен Радев на 8 май 2026 г. Кабинетът получи 122 гласа „за“, 70 „против“ и 36 „въздържал се“.

Новият кабинет започва мандата си с тема, която засяга всяко домакинство. Това превръща законопроекта в тест за икономическата политика и за способността на мнозинството да действа бързо.

Рискът е двоен. Ако мерките се възприемат като тежка намеса на пазара, бизнесът вероятно ще ги оспори. Ако останат основно административен контрол, потребителите може да не усетят промяна на касата.

Предстоящият спор е дали държавата може да натисне цените чрез контрол и санкции, без да наруши конкуренцията и снабдяването.