Банки и картови мрежи в Европа вече тестват плащания, извършвани от AI агент от името на клиента. Santander и Mastercard обявиха на 2 март 2026 г. първо живо end-to-end плащане от този тип в европейска регулирана банкова среда.

Това не е обикновен chatbot. AI агентът може да търси продукт, да избере оферта и да стартира плащане в рамки, зададени от клиента и банката. Услугата обещава по-бързо пазаруване, но отваря и нов канал за измами.

Плащането от AI агент поставя конкретен спор: клиентът ли е наредил операцията, софтуерът ли е взел решение, или измамник е манипулирал процеса.

Какво се променя

AI agent payment е плащане, при което софтуерен агент с изкуствен интелект действа по предварително разрешение на клиента. Той не само дава съвет. Той може да завърши покупка.

При теста на Santander и Mastercard банката е обработила плащането чрез Mastercard Agent Pay. Компаниите посочват, че агентът е работил с предварително зададени лимити и разрешения.

Visa също ускори тестовете. На 17 март 2026 г. компанията обяви европейската програма Visa Agentic Ready. Целта е банки и издатели на карти да проверят плащания, стартирани от AI агенти, преди услугата да стигне до масовия пазар.

Кои банки влизат първи

В първата европейска вълна Visa посочи над 20 участници. Сред тях са банки и финансови компании, познати на потребители в региона:

  • Barclays;
  • HSBC UK;
  • Banco Santander;
  • Revolut;
  • Commerzbank;
  • Erste Bank Oesterreich;
  • Banca Transilvania;
  • Eurobank;
  • Piraeus Bank;
  • Raiffeisen Bank International.

В списъка на Visa не е посочен български издател на карта. Това не изолира българските потребители. Много от тях използват международни fintech услуги, карти от чужди издатели и онлайн търговци, които вероятно ще бъдат сред първите канали за такива плащания.

Защо това засяга България

Българският пазар вече се движи към по-бързи дигитални плащания. БОРИКА съобщи, че общият обем на платежните операции в България е нараснал с 35% през 2025 г. до 345,7 млрд. евро.

Незабавните преводи също растат. Според БОРИКА броят им е достигнал 38,2 млн. през 2025 г. Това е ръст от 69% на годишна база.

Колкото повече плащания се преместват към мобилни приложения, карти и автоматични процеси, толкова по-важни стават лимитите, удостоверяването и ясната отговорност. Същата среда улеснява нови услуги и нови схеми за измама.

Къде е рискът

AI агентът може да бъде полезен при рутинни покупки. Такива са самолетен билет, хотел, абонамент или резервна част. Но той може да стане слабата точка между клиента, банката и търговеца.

Основните рискове са конкретни:

  • агентът може да бъде подмамен от фалшив сайт или подвеждаща оферта;
  • измамник може да имитира легитимен търговец;
  • клиентът може да даде твърде широки права за плащане;
  • банката може да има трудност да докаже дали покупката е била реално разрешена;
  • спорът след плащането може да стане по-сложен, ако решението е взето от автоматизиран агент.

Удобството зависи от това агентът да действа бързо, а сигурността зависи от това той да бъде ограничен, проследим и разпознаваем. Това е основният конфликт за банките и регулаторите.

Измамите вече струват милиарди

Европейската централна банка и Европейският банков орган съобщиха през декември 2025 г., че през 2024 г. загубите от измами с кредитни преводи в Европейското икономическо пространство са достигнали 2,2 млрд. евро. Загубите от картови измами са били 1,329 млрд. евро.

Тези данни предхождат масовите плащания чрез AI агенти. Те показват защо банките не могат да третират новата технология само като удобство за пазаруване.

Как банките опитват да ограничат риска

Visa и Mastercard залагат на няколко защитни слоя. Сред тях са tokenization, проверка на самоличността на агента, лимити, запис на намерението на клиента и отделяне на реалните данни за картата от AI системата.

Mastercard представи Agent Pay през април 2025 г. като технология за agentic commerce. През януари 2026 г. компанията обяви и Agent Suite, насочен към бизнес клиенти, банки и търговци.

Visa използва Agentic Ready, за да даде на банките контролирана среда за тестове. Целта е AI агентът да бъде разпознаван от платежната мрежа, а не да изглежда като случаен bot.

Какво трябва да следят потребителите

За клиентите най-важни ще бъдат настройките, които банката показва в приложението. Ако услугата стигне до масовия пазар, решаващи ще са няколко опции:

  • максимална сума за AI плащане;
  • разрешени категории търговци;
  • забрана за международни плащания по подразбиране;
  • изискване за потвърждение при всяка по-голяма покупка;
  • бутон за незабавно спиране на агента;
  • ясна история кой агент е наредил плащането и защо.

Без тези контроли услугата може да прехвърли твърде много риск към потребителя. С тях тя може да намали триенето при ежедневни покупки, без да премахва надзора на клиента.

Регулаторният натиск в ЕС расте

В Европейския съюз силното клиентско удостоверяване вече е част от правилата за електронни плащания по PSD2. То изисква защита чрез поне два елемента, като знание, притежание или биометричен фактор.

AI агентите ще тестват границите на този модел. Клиентът може да даде разрешение предварително, а конкретната покупка да се случи по-късно след решение на софтуер.

Банките ще трябва да докажат не само кой е клиентът, но и какво точно е разрешил, кога го е разрешил и дали агентът е останал в тези граници.

Удобство или нова врата за измами

Отговорът зависи от контрола. Плащанията от AI агент могат да спестят време и да автоматизират малки покупки. Те обаче създават нова точка за атака в момент, когато измамите с плащания в Европа вече струват милиарди евро.

За българските потребители най-важният въпрос няма да бъде дали AI агентът може да плати. Той вече може. Въпросът е кой връща парите, ако агентът бъде измамен.