Народното събрание прие на 14 май 2026 г. на първо четене три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт. Текстовете ограничават правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат и променят правилата за избор на нов съвет.

Решението засяга кадровия контрол върху съдилищата, прокуратурата и бъдещата процедура за избор на главен прокурор. То има пряко значение за назначенията, повишенията и дисциплинарните решения в съдебната система.

Парламентът започна промяна, която може да определи кой ще взема ключовите кадрови решения в съдебната власт през следващите години.

Какво прие парламентът

Депутатите одобриха на първо четене проектите на „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Според данни, цитирани от „Банкеръ“, гласуването е минало със 173 гласа „за“, 18 „против“ и без въздържали се.

  • 173 гласа „за“;
  • 18 гласа „против“;
  • 0 въздържали се.

Проектът на „Прогресивна България“ е получил единодушна подкрепа. Срещу проектите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са гласували депутати от ДПС, съобщи bTV.

Висшият съдебен съвет решава кариерата на съдии, прокурори и следователи. Той има ключова роля при назначения, повишения, дисциплинарни производства и предложения за най-високите постове в съдебната власт.

Основните промени

  • Ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата му.
  • Нови правила за избор на членове от професионалната и парламентарната квота.
  • По-строги изисквания за професионални и нравствени качества на кандидатите.

Целта е състав на съвета с изтекъл мандат да не взема дългосрочни кадрови решения. Това включва назначения, повишения и премествания на магистрати.

Предложенията на „Прогресивна България“

Проектът на „Прогресивна България“, внесен от Олга Борисова и група депутати, предвижда ограничение за лица, заемали най-високите съдебни и прокурорски постове.

  • главен прокурор;
  • председател на Върховния касационен съд;
  • председател на Върховния административен съд.

Според проекта тези лица няма да могат да стават членове на Висшия съдебен съвет, ако са заемали постовете през последните седем години.

Текстовете предвиждат и правосъдният министър да може да оспорва актове и решения на съвета. Жалбата би спирала изпълнението им.

Проектът връща хартиените бюлетини при избора на членове от професионалната квота. Мотивът е сигурността на вота.

Проектите на ПП и ДБ

Проектът на „Продължаваме промяната“, внесен от Велислав Величков, предвижда мораториум върху кадрови и дисциплинарни решения на Висшия съдебен съвет при изтекъл мандат.

ПП предлага част от кандидатите за парламентарната квота да бъдат излъчвани от адвокатурата, Съюза на юристите, Софийския университет и Българската академия на науките.

Проектът на „Демократична България“, внесен от Надежда Йорданова, също разширява кръга на институциите, които могат да предлагат кандидати. Сред тях са Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети.

Защо залогът е прокуратурата

Новият състав на Висшия съдебен съвет ще има централна роля при избора на нов главен прокурор. Затова спорът не е само процедурен.

От „Прогресивна България“ обявиха след пленарния дебат, че избор на нов съвет е възможен до края на юли 2026 г. Според bTV партията посочва септември 2026 г. като възможен срок за избор на нов главен прокурор.

Промените поставят въпроса кой ще има влияние върху назначенията в съдилищата и прокуратурата.

Политическият риск

Първото четене показа широка подкрепа за промени, но не реши спора по детайлите. Между двете четения партиите трябва да уточнят как точно ще се ограничават решенията на стария съвет.

Спорен остава и въпросът кой ще има право да номинира членове на новия състав. Това е ключово за баланса между политическата квота и професионалната квота.

ГЕРБ-СДС поиска прецизиране на текстовете и по-дълъг срок за работа между двете четения. Временната правна комисия подкрепи трите проекта на 12 май 2026 г.

Според БТА председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова подкрепя промяна в начина на оценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите.

Какво предстои в парламента

Законопроектите трябва да минат през второ четене. Там ще бъдат решени най-спорните текстове.

  • дали старият Висш съдебен съвет ще може да взема само неотложни решения;
  • как ще се избират кандидатите от парламентарната квота;
  • дали правосъдният министър ще получи инструмент за спиране на решения на съвета;
  • какви правила ще важат при бъдещия избор на главен прокурор.

Ако текстовете бъдат окончателно приети, парламентът ще започне ускорена процедура за нов Висш съдебен съвет. Това ще бъде важен тест за мнозинството по темата за съдебната власт.