Министерството на вътрешните работи предлага омбудсманът да стане национален наблюдател на миграционния скрининг по външните граници на България. Общественото обсъждане на проекта за промени в Закона за омбудсмана приключва на 14 май 2026 г.

Проектът е част от подготовката за прилагането на новия Пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището. Правилата започват да се прилагат от 12 юни 2026 г.

Предложението дава на омбудсмана нова роля при проверки на хора без редовни документи или на лица, които искат закрила на границата. Основният спор е дали институцията ще има ресурс за реален контрол.

Какво предвижда проектът

МВР предлага омбудсманът да наблюдава скрининга на граждани на трети държави. Това са първоначални проверки преди решение дали човек да бъде насочен към процедура за убежище или към връщане.

БТА съобщи, че предложението предвижда омбудсманът да следи за спазването на основните права при тези процедури.

Скринингът включва няколко проверки:

  • установяване на самоличност;
  • здравна проверка;
  • оценка на уязвимост;
  • проверки за сигурност;
  • снемане на пръстови отпечатъци;
  • регистрация в Eurodac.

Според правилата на ЕС процедурата се извършва близо до външната граница. Максималният срок е до 7 дни. За хора, установени във вътрешността след избягване на граничен контрол, срокът е до 3 дни.

Какви правомощия ще има омбудсманът

Проектът предвижда периодични и внезапни проверки на място. Те ще се правят въз основа на оценка на риска за основните права или след сигнали за нарушения.

Наблюдението ще обхваща конкретни въпроси:

  • отношението към хората в скрининг центровете;
  • достъпа до правна защита;
  • условията на настаняване;
  • достъпа до медицинска помощ;
  • контактите с външния свят;
  • правата на децата;
  • защитата на хора с увреждания и жертви на трафик.

МВР посочва, че механизмът трябва да помага за ранното установяване на уязвими групи. Въпросът е чувствителен за България, защото страната е външна граница на ЕС.

Спорът е за пари и капацитет

В мотивите към проекта е записано, че прилагането му не изисква допълнителни финансови и други средства. Това е най-оспорваната част от предложението.

Омбудсманът Велислава Делчева не приема този подход. В становище по консултацията тя посочва, че новите функции изискват допълнителен финансов и експертен ресурс.

Според институцията ефективният контрол изисква отделна структура в администрацията на омбудсмана. В нея трябва да има юристи по права на човека, експерти по миграционно право на ЕС, специалисти по права на детето и медицински експерти.

Парламентът може да даде нови правомощия на омбудсмана. Без хора, бюджет и постоянен достъп обаче контролът рискува да остане формален.

Правозащитни организации искат по-широк механизъм

Българският хелзинкски комитет и Центърът за правна помощ „Глас в България“ настояват механизмът да включва и външни участници. Те искат участие на международни и неправителствени организации, както позволява европейският регламент.

Аргументът им е свързан с практическото изпълнение. Скринингът ще се извършва в гранични райони, често далеч от София. При липса на партньори на място реакцията при жалби може да се забави.

Организациите предупреждават и за риск от ограничен достъп на външни наблюдатели до скрининг центровете. При такъв сценарий омбудсманът може да остане единственият независим инструмент за контрол.

Защо решението има значение

Новият режим засяга едновременно граничната сигурност, правото на убежище и отговорността на държавата при проверки на хора без редовен статут.

За България въпросът има две страни. Държавата трябва да обработва по-бързо случаите на нередовно влизане. В същото време тя трябва да докаже, че не допуска нарушения при задържане, връщане или отказ на достъп до процедура за закрила.

След приключването на общественото обсъждане МВР трябва да прецени становищата и да реши дали да промени текста. Следващите стъпки са внасяне в Министерския съвет и Народното събрание.

Политическият тест е ясен. Депутатите трябва да решат дали омбудсманът ще бъде реален контролен орган на границата, или институция с нови задължения без достатъчен капацитет.