Временната парламентарна комисия по правни въпроси прие на 12 май 2026 г. на първо четене три законопроекта, които ограничават правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, съобщи БТА.

Проектите засягат кадровите решения в съдебната власт. Сред тях са назначения, повишения, дисциплинарни производства и избор на временни ръководители.

Комисията подкрепи три различни проекта с обща цел: ВСС с отдавна изтекъл мандат да не взема трайни решения за върховете на съдебната система.

Какво се променя за ВСС

Предложенията въвеждат ограничения за ВСС, когато мандатът на изборните му членове е изтекъл от повече от година. Целта е такъв състав да не взема ключови кадрови решения до избора на нов съвет.

Мандатът на изборните членове на сегашния ВСС изтече на 3 октомври 2022 г. Съветът продължи да работи, тъй като нов състав не беше избран.

Три проекта в комисията

Комисията подкрепи предложения на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Прогресивна България“. Проектът на Олга Борисова от „Прогресивна България“ получи 23 гласа „за“.

Проектите на Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ и Надежда Йорданова от „Демократична България“ бяха подкрепени с 21 гласа „за“. Против гласуваха Хамид Хамид и Калин Стоянов от „Движение за права и свободи, ДПС“.

  • ВСС с изтекъл мандат да не гласува ключови кадрови решения.
  • Да се ускори изборът на нов състав на съвета.
  • Да се променят правилата за номинации и проверка на кандидатите.
  • Министърът на правосъдието да може да оспорва решения на ВСС.

Кой няма да може да влезе във ВСС

Проектът на „Прогресивна България“ предвижда ограничение за лица, заемали най-високите постове в съдебната власт през последните седем години. Те няма да могат да станат членове на ВСС.

  • главен прокурор;
  • председател на Върховния административен съд;
  • председател на Върховния касационен съд;
  • заместници на тези длъжности.

Този текст би изключил част от най-влиятелните фигури в съдебната система от следващия кадрови орган. Това е една от най-спорните промени в пакета.

Правосъдният министър получава нов инструмент

Една от ключовите промени дава право на министъра на правосъдието да оспорва актове и решения на ВСС. Жалбата може да спира тяхното изпълнение.

Това може да засегне назначения и други решения, ако има спор за тяхната законосъобразност.

Промяна при временните ръководители

Проектите засягат и избора на временни ръководители в съдебната система. Предлага се изпълняващ функциите главен прокурор и временен председател на върховен съд да се избират от Пленума на ВСС, а не само от отделни колегии.

Така решенията за върховете на системата ще зависят от по-широк състав на съвета.

Къде остава спорът

Подкрепата на първо четене не означава пълно съгласие. „Демократична България“ подкрепя посоката, но настоява за повече гаранции срещу политическо влияние.

„Най-после след 25 години за първи път в този век да уредим въпроса така, че парламентарната квота да не е партийна“, заяви Велислав Величков от „Продължаваме промяната“.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ защити нуждата от промени, но посочи слабости. Сред тях са липса на достатъчно гаранции за политическа неутралност и риск професионалната квота да бъде контролирана през съдебните окръзи.

Европейският контекст

На 30 април 2025 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че продължаването на функции от съдебен орган с изтекъл мандат може да наруши независимостта на съдиите. Това важи, ако няма ясно правно основание и ограничение във времето.

Решението се отнасяше до Инспектората към ВСС, съобщи БТА. То обаче даде аргумент на партиите, които настояват органи с изтекъл мандат да не упражняват пълна власт без нов избор.

Какво предстои

Трите проекта влизат в пленарната зала. След първото гласуване депутатите ще търсят общ текст между първо и второ четене.

Ако промените бъдат приети окончателно, ВСС ще трябва да организира избори за нови членове от професионалната квота в кратък срок.

Последиците ще бъдат пряко свързани с контрола върху кариерата на магистратите. Новият съвет ще решава кой се издига в системата, кой оглавява съдилища и прокуратури и кой носи дисциплинарна отговорност.