Народното събрание прие на първо четене на 14 май 2026 г. промени в Закона за защита на потребителите, които въвеждат показателя „справедлива цена“ и разширяват контрола върху поскъпването на стоки и услуги.

БНТ, БНР и NOVA съобщиха, че текстовете са подкрепени със 136 гласа „за“, 38 „против“ и 21 „въздържал се“.

  • „За“ гласуваха „Прогресивна България“ и ДПС.
  • „Против“ бяха „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
  • Депутати от ГЕРБ-СДС и „Демократична България“ се въздържаха.
Промените отварят спор с пряк ефект върху домакинствата: дали държавата ще ограничи необоснованото поскъпване, или ще въведе косвен ценови контрол.

Какво означава „справедлива цена“

„Справедлива цена“ ще бъде индикативна стойност за сравнение с реалните пазарни цени. Според вносителите тя няма да е фиксиран таван.

Методиката трябва да бъде изготвена от Министерството на икономиката. Комисията за защита на потребителите ще я използва, за да установява отклонения и да започва проверки при съмнение за необосновано поскъпване.

„Няма задължителен характер, не регулира цените, а носи информация към потребителите“, каза Явор Гечев от „Прогресивна България“ в пленарната зала.

Какво променя законопроектът

Проектът прехвърля част от контролните механизми, свързани с въвеждането на еврото, към Закона за защита на потребителите. Предвижда се действието им да продължи още една година.

  • Търговците ще трябва да обосновават значими увеличения на цените.
  • Големите вериги ще подават и публикуват повече данни за цените.
  • Комисията за защита на потребителите ще може да изисква подробна информация за ценообразуването.
  • Глобите за фирми могат да достигнат 100 000 евро.
  • При повторни нарушения санкциите се удвояват.

Правилата са предвидени за периода от 9 август 2026 г. до 9 август 2027 г. Това е периодът, в който властта очаква по-силен натиск върху цените след преминаването към еврото.

Защо темата е чувствителна

България прие еврото на 1 януари 2026 г. Цените остават основен политически и социален въпрос след промяната на валутата.

Според експресната предварителна оценка на Националния статистически институт месечната инфлация през април 2026 г. се очаква да бъде 2.0%, а годишната 7.1%. Това засяга пряко разходите за храни, услуги и домакински бюджети.

Опозицията вижда риск от скрит ценови контрол

Критиците твърдят, че законопроектът може да отвори път към административно влияние върху цените. Спорът вече е за границата между защита на потребителите и намеса в пазара.

„Нямат работа нито регулаторите, нито Министерството на икономиката да определя справедлива цена“, заяви Мартин Димитров от „Демократична България“.

От „Продължаваме промяната“ предупредиха, че допълнителният контрол може да има обратен ефект. Според партията бизнесът може да задържа по-високи цени, за да избегне санкции при бъдещо увеличение.

Свързани промени в конкурентното право

На 13 май 2026 г. парламентът прие на първо четене и промени в Закона за защита на конкуренцията. Те въвеждат понятията „прекомерно висока цена“ и „съвместно господстващо положение“.

С тези текстове Комисията за защита на конкуренцията получава по-широки правомощия да проверява търговски практики. Списъкът с нелоялни търговски практики се разширява от 13 на 33.

Какво следва

И двата законопроекта трябва да минат второ четене. Между двете четения опозицията обяви, че ще иска промени, включително отпадане на „справедливата цена“.

Управляващите залагат на по-силен натиск върху търговците. Основният спор е дали това ще намали необоснованото поскъпване, или ще увеличи разходите и несигурността за бизнеса.