Временната правна комисия прие на първо четене на 14 май 2026 г. новия Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Проектът цели да възстанови специализиран антикорупционен орган преди ключови срокове по Плана за възстановяване и устойчивост.

Залогът е пряк. Европейската комисия е спряла 258 228 948 евро заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа, съобщи Министерството на правосъдието чрез БТА на 31 март 2026 г. В парламентарния дебат на 14 май беше посочен и по-широк риск от около 401 млн. евро по ПВУ.

Спорът вече е за власт и контрол: кой ще избира членовете на новата комисия и дали тя ще може да разследва корупция по високите етажи.

Кратки изводи

  • Новата Комисия за противодействие на корупцията ще има петима членове.
  • Членовете няма да се избират само от Народното събрание.
  • Председателят ще се сменя всяка година чрез жребий.
  • Комисията ще проверява имущество, конфликт на интереси и сигнали за корупция.
  • Проектът връща разследващи и оперативно-издирвателни правомощия.

Кой ще избира комисията

Проектът разделя влиянието върху новата комисия между пет институции. Това е основната промяна спрямо модел, в който парламентът имаше водеща роля.

  • един член ще се избира от Народното събрание;
  • един ще се назначава от президента;
  • един ще се избира от общото събрание на Върховния касационен съд;
  • един ще се избира от общото събрание на Върховния административен съд;
  • един ще се избира от Висшия адвокатски съвет.

Мандатът ще бъде пет години. Преизбиране не се предвижда. Комисията ще може да работи и с трима избрани членове.

Защо сроковете са критични

Законопроектът беше внесен в началото на 52-рото Народно събрание от служебния кабинет на Андрей Гюров. Според информация, представена в парламента, законът трябва да бъде приет окончателно до края на май 2026 г. и да бъде обнародван до 5 юни 2026 г.

Председателят на временната правна комисия Янка Тянкова от „Прогресивна България“ заяви, че заседанието е свикано спешно, за да се защитят средствата по ПВУ. Тя посочи, че парламентът може да работи извънредно.

Какво ще прави новият орган

Проектът определя 52 категории лица на публични длъжности, които попадат в обхвата на проверките. Сред тях са президентът, вицепрезидентът, депутатите, министрите, конституционните съдии, ръководни фигури в съдебната власт, българските евродепутати и българските еврокомисари.

Комисията ще работи в две основни направления.

  • Превенция, включително анализ на информация и предложения за мерки срещу корупцията.
  • Разкриване и разследване на корупционни престъпления, включително подкуп, търговия с влияние, пране на пари и престъпления по служба.

Текстовете предвиждат и разследващи инспектори. Комисията ще може да обжалва прокурорски откази за образуване на досъдебни производства. Предвиден е и съдебен контрол при спиране или прекратяване на дела, водени от нейни служители.

Политическият обрат

На 28 януари 2026 г. парламентът закри предишната Комисия за противодействие на корупцията. Функциите ѝ бяха прехвърлени към Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“, Сметната палата и Държавната агенция „Национална сигурност“, съобщи БТА.

На 14 май депутатите обсъждаха възстановяване на органа, но с различен механизъм за избор. Actualno.com съобщи, че ГЕРБ е подкрепила новия проект на първо четене в комисията, въпреки че партията е участвала в закриването на стария орган през януари.

„ДПС-Ново начало“ гласува против. „Възраждане“ не участва в гласуването, според информацията от заседанието.

Най-острият спор: разследванията

Разследващите правомощия остават най-конфликтната част от проекта. Поддръжниците им твърдят, че без тях Европейската комисия няма да приеме реформата за изпълнена.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ подкрепи модела за избор на членовете, но изрази несъгласие комисията да има разследващи правомощия. Според нея предишният орган се е превърнал в инструмент за натиск.

Министерството на правосъдието защити обратната позиция. Директорът на дирекция „Съвет по законодателство“ Любомир Талев заяви, че разследващите функции са червена линия за признаване на реформата.

Процедурата

След първото четене в комисията законопроектът трябва да влезе в пленарната зала. Ако бъде приет на първо четене, депутатите ще могат да внесат промени преди второто четене.

Ключовите въпроси остават нерешени. Сред тях са гаранциите за независимост на петимата членове, контролът върху разследващите правомощия и оценката на Европейската комисия за изпълнение на антикорупционната реформа.