Народното събрание прие на първо четене на 14 май 2026 г. промени в Закона за защита на потребителите. Те предвиждат глоби до 100 000 евро за фирми при необосновано повишаване на цени.

Законопроектът е внесен от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители. Според БТА целта е да се удължи контролът върху цените след въвеждането на еврото и да се разширят правомощията на Комисията за защита на потребителите.

Какво приеха депутатите

  • Глоби от 1000 до 10 000 евро за физически лица.
  • Имуществени санкции от 5000 до 100 000 евро за еднолични търговци и фирми.
  • Двойно по-високи санкции при повторно нарушение.
  • Ежедневно публикуване на ценова информация от големи търговци.
  • Нов портал на Комисията за защита на потребителите с данни за цени.

Необосновано поскъпване е увеличение, което търговецът не може да обясни с реални икономически фактори. Такива фактори са по-високи доставни разходи, по-скъпа енергия, ръст на заплатите или промени в производствените разходи.

Кого засяга мярката

Текстовете обхващат търговците на дребно с храни, напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти. Най-тежките задължения ще важат за фирми с годишен оборот над 5 112 919 евро.

Тези търговци ще трябва всеки ден до 07:00 часа да публикуват цените на стоки от голямата потребителска кошница. Данните трябва да са в машинно четим формат. Това ще позволи автоматично сравнение на цените.

Защо темата е спорна

Цените на храните са пряк разход за всяко домакинство. Затова спорът в парламента е и за границата между контрол върху пазара и фактически натиск върху цените.

Според приетите на първо четене текстове контролът ще продължи до 9 август 2027 г. Предвижда се промените да влязат в сила на 9 август 2026 г.

Спорът в пленарната зала

Подкрепата дойде основно от „Прогресивна България“ и ДПС. Част от опозицията оспори ефекта от мерките. Критиците предупредиха, че новият режим може да не свали цените бързо и да увеличи административната тежест за бизнеса.

Вносителите защитиха проекта като първа стъпка. Те твърдят, че целта не е държавата да определя крайните цени, а поскъпването да бъде проверимо.

Проектът поставя цените под по-строг публичен контрол, но все още не е окончателен закон. Следва второ четене, при което текстовете могат да бъдат променени.

Как ще се преценява дали цената е обоснована

Комисията за защита на потребителите ще сравнява увеличението на цената с разходите на търговеца. Министерският съвет трябва да приеме методика до три месеца след влизането на закона в сила.

Тази методика ще бъде решаваща за прилагането на закона. Без нея остава неясно как държавата ще доказва кога едно поскъпване е нормално и кога е нарушение.

Какво следва

Законопроектът трябва да мине през второ гласуване в Народното събрание. Между двете четения депутатите могат да променят обхвата на търговците, размера на санкциите и правилата за публикуване на данни.

За потребителите текстовете обещават по-силен инструмент срещу резки и необяснени поскъпвания. За бизнеса рискът е в по-високите санкции и ежедневния контрол върху цените.