ВАР трябва да ограничава съдийските грешки. В българските дербита обаче той често не прекратява спора. Двата мача между ЦСКА и Левски през април 2026 г. отново оставиха въпроси и след последния сигнал.

Основният проблем не е само в технологията. Той е в доверието, комуникацията и начина, по който решенията се обясняват след мача.

Две дербита, един и същ спор

На 13 април 2026 г. дербито от 30-ия кръг на редовния сезон завърши 1:1. След мача вниманието се насочи не само към късния изравнителен гол. Спор предизвика и ситуация, при която главният съдия не отсъди нарушение в реално време, а ВАР не се намеси, според отразяването на български медии.

На 25 април 2026 г. Левски спечели с 3:1 срещу ЦСКА на Националния стадион „Васил Левски“ в София. Главен съдия беше Васил Минев, а ВАР съдия - Димитър Димитров. И при по-ясен резултат съдийството отново остана част от разговора около мача.

Какво може и какво не може ВАР

ВАР не преразглежда всеки спорен контакт. По протокол системата се използва само при ключови ситуации:

  • голове и нарушения в атаката преди гол,
  • дузпи,
  • директни червени картони,
  • сгрешена самоличност при наказание.

Това ограничение е в основата на много от споровете. Когато фенове, треньори и клубове очакват ВАР да коригира всяко спорно отсъждане, разминаването е неизбежно.

Системата е създадена да поправя ясни и съществени грешки в решаващи моменти. Тя не е инструмент за премахване на всеки спор.

Защо недоволството остава

Първият сблъсък е между правилото и очакването. ВАР работи по тесни критерии. Дербито се гледа през клубна лоялност, повторения и високо напрежение. Така една ситуация може да изглежда очевидна за публиката, но да не покрива прага за намеса.

Вторият проблем е липсата на бързо обяснение. UEFA публикува технически обяснения за избрани ВАР решения в Шампионската лига. Българският футболен съюз също поддържа формат с разбор на ключови ситуации след кръга и посочва, че го прави за повече прозрачност.

Този модел обаче идва след мачовете. В първите часове след дерби вакуумът се запълва от клубни позиции, телевизионни повторения и социални мрежи.

Третият проблем е ниското доверие към съдийството. При натрупано напрежение всяко спорно решение се възприема като част от по-широк модел, а не като отделен епизод. Назначенията на съдии и ВАР екипи сами по себе си се превръщат в новина.

Технологията не може да реши спор извън терена. Тя може да провери засада, игра с ръка или контакт в наказателното поле. Не може да компенсира липсата на доверие, ако клубовете, съдиите и федерацията изпращат различни послания към публиката.

Какво показаха мачовете през април

Двете дербита през април 2026 г. потвърдиха един устойчив проблем. ВАР в българския футбол често не затваря темата, а я пренася в следващите дни.

На 13 април спорът беше около ненамесата. На 25 април темата отново беше доверието в съдийската рамка на мача. Така фокусът се измести от играта към арбитрите.

Това има пряк ефект върху следващите големи срещи. Натискът върху новите назначения расте. Кредитът на доверие намалява още преди първия сигнал.

Какво може да се промени

  • по-бързи публични обяснения за ключовите решения,
  • по-последователен стандарт при сходни ситуации,
  • по-видима комуникация от Съдийската комисия в деня на мача,
  • по-малко предварително напрежение между клубовете по темата за съдийството.

Без такива стъпки ВАР ще остане технически инструмент в среда на трайно недоверие. В такава среда дори правилното решение рядко убеждава всички.

Големият спор около дербитата вече не е само за една ситуация. Той е за доверието в цялата система.