България ще организира гласуване в 493 секции в 55 държави за парламентарните избори на 19 април 2026 г. Решението е на ЦИК. Данните показват рекорден интерес от чужбина. Подадени са 60 904 заявления от 67 държави.

Вотът зад граница се очертава като един от най-сериозните организационни тестове в кампанията за изборите на 19 април 2026 г.

Разликата между броя държави със заявления и броя държави с открити секции показва ограниченията на системата. Те зависят от правилата в приемащите държави, капацитета на дипломатическите мисии и изискванията на Изборния кодекс.

Какво реши ЦИК

В края на март Централната избирателна комисия одобри разкриването на секции извън страната в 55 държави. Общият им брой е 493. Вотът ще се проведе на 19 април 2026 г.

По данни на ЦИК заявленията за гласуване са 60 904. Те са подадени от 67 държави. За решението и числата съобщиха ЦИК и БТА.

  • 493 секции в чужбина
  • 55 държави с открити секции
  • 60 904 заявления за гласуване
  • 67 държави, от които са подадени заявления

Къде е основният натиск

Най-голямото натоварване е в държавите извън EU. Там законът не предвижда автоматично откриване на секции според предишна активност. МВнР препоръча българите в тези страни да подават заявления предварително.

Има и законово ограничение. В държави извън EU броят на секциите извън дипломатическите и консулските представителства е до 20. Според ЦИК това засяга пряко Великобритания, САЩ и Турция, където интересът е висок.

Конкретни затруднения

  • Във Великобритания са обсъждани предложения от българската общност и изборни доброволци, но не всички са включени в окончателния вариант.
  • В САЩ секциите са разпределени между консулските окръзи на Чикаго, Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис.
  • В Турция разпределението е насочено към районите с най-голяма българска общност и по-висока активност на предишни избори.

Къде няма да има секции

На 26 март МВнР потвърди, че няма да се образуват секции в няколко държави в Близкия изток. Сред тях са Израел, Йордания, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Причината е риск за живота и сигурността на гражданите.

Има и ограничения, наложени от приемащите държави. В Чехия властите са разрешили секции само в дипломатическото представителство в Прага. Това ограничава възможността мрежата да бъде разширена при заявен интерес.

Ключовият въпрос вече не е само колко секции са открити, а дали ще има достатъчно помещения, техника, комисии и нормална организация в най-натоварените точки.

Защо темата има значение

Вотът в чужбина влияе върху националния резултат. Това е особено важно при ниска активност в страната и фрагментиран парламент. При 60 904 заявления гласовете от чужбина отново могат да имат значение за разпределението на мандатите.

Рискът е и институционален. Ако в изборния ден има опашки, недостиг на техника, проблеми с адресите или забавяне в секциите, натискът ще бъде върху ЦИК и МВнР. Това засяга и доверието в способността на държавата да организира избори при предвидимо високо натоварване.

Какво остава до 19 април

По правилата на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулските представителства трябваше да образуват секциите със заповед до 31 март 2026 г. До същата дата трябваше да бъдат публикувани и номерата, и адресите на секциите.

До изборния ден остава оперативната организация. Тя включва няколко ключови задачи.

  • осигуряване на помещения и техника
  • координация с местните власти
  • окомплектоване на секционните комисии
  • информиране на избирателите за адресите и условията за гласуване

Рекордният интерес вече е факт. Следващият тест е дали администрацията може да го поеме без сериозни затруднения.