Европейската комисия подготвя нов пакет за енергийната ефективност на центровете за данни, след като бързото навлизане на AI увеличи натиска върху електроенергийните мрежи в Европа.

Комисията посочи, че през второто тримесечие на 2026 г. планира да приеме пакет за енергийна ефективност на центровете за данни. Подготвят се и пътна карта за дигитализация и AI в енергетиката, както и отделен акт за облачната инфраструктура и AI.

Основният въпрос е ясен. Повече AI означава повече изчисления, по-високо потребление на ток, повече охлаждане и по-голямо натоварване на мрежата.

Какво подготвя Комисията

Пакетът ще включва оценка на подадените от сектора данни, общоевропейска рейтингова схема за центровете за данни и начало на работа по минимални стандарти за енергийна ефективност.

Консултацията по проекта за единна рейтингова схема тече от 26 март до 23 април 2026 г.

Паралелно Европейската комисия подготвя по-широка рамка. Според Комисията бъдещият акт за облака и AI трябва да осигури капацитет за изчисления и центрове за данни, който е сигурен, устойчив и енергийно ефективен. Предвиждат се и по-бързи разрешителни за стратегически проекти.

Защо натискът върху системата расте

Международната агенция по енергетика очаква глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни да се удвои до около 945 тераватчаса до 2030 г.

За Европа ръстът се оценява на над 45 тераватчаса. Това е около 70% спрямо нивата от 2024 г., според Международната агенция по енергетика.

Агенцията посочва, че основен двигател са ускорените сървъри, използвани главно за AI. Те потребяват повече електроенергия от традиционните сървъри. Рискът не е само в общото потребление. Центровете за данни често се концентрират в ограничен брой локации. Това създава локални тесни места в електропреносната мрежа.

Какво означава това за България

България не е сред най-големите европейски хъбове за хипермащабни центрове за данни. Новите правила обаче имат значение и за българския пазар.

Те ще влияят върху условията за инвестиции, достъпа до мрежа, изискванията за енергийна ефективност и начина, по който държавите членки отчитат потреблението.

По действащата европейска рамка задължително отчитане се изисква за центрове за данни с инсталирана мощност на информационните технологии над 500 киловата.

Това създава обща база данни за сектора в ЕС. Така Брюксел получава инструмент за сравнение на ефективността между държави и оператори.

За българския пазар това означава:

  • по-строги изисквания към нови проекти, които искат бързо присъединяване и голямо електрозахранване,
  • по-силен натиск върху операторите да доказват ефективност, а не само капацитет,
  • по-голямо значение на цената и произхода на електроенергията при привличане на AI инвестиции.

Целта е ограничаване на енергийния отпечатък

Комисията не поставя под въпрос развитието на AI. Фокусът е върху енергийния отпечатък на сектора и върху насочване на растежа към по-ефективни съоръжения.

Позицията на Брюксел е, че ЕС иска повече собствен капацитет за облачни услуги и AI, без това да подкопава климатичните цели и сигурността на енергийната система.

Новият натиск от Брюксел не е срещу AI, а срещу модел, при който изчислителният капацитет расте по-бързо от енергийната инфраструктура.

Какво следва

От Европейската комисия се очакват три свързани хода:

  • пакет за енергийна ефективност на центровете за данни,
  • стратегическа пътна карта за дигитализация и AI в енергетиката,
  • акт за облачната инфраструктура и AI.

Тези решения ще определят кой ще може да строи по-бързо, при какви енергийни условия и по какви стандарти.

За бизнеса залогът е достъпът до електроенергия и разрешителни. За държавите, включително България, въпросът е дали могат да привличат нова цифрова индустрия, без това да увеличава прекомерно натоварването върху мрежата и цените.