България навлиза в ключов етап от въвеждането на европейския портфейл за цифрова самоличност, след като публикува проектозакон за обществено обсъждане, а крайният срок по правилата на ЕС е 31 декември 2026 г.

Темата засяга пряко достъпа до онлайн услуги в България и в целия ЕС. Става дума за идентификация, електронно подписване и използване на удостоверени цифрови документи.

Какво представлява цифровият портфейл

Европейският портфейл за цифрова самоличност е приложение, чрез което потребителят може да доказва самоличността си онлайн и да съхранява удостоверени електронни документи.

Това може да включва:

  • данни за самоличност
  • шофьорска книжка
  • дипломи
  • други удостоверени атрибути

По данни на Европейската комисия всяка държава членка трябва да осигури поне един такъв портфейл до 31 декември 2026 г. Регламентът влезе в сила през май 2024 г.

Какво се случва в България

На 17 февруари 2026 г. в Портала за обществени консултации беше публикуван проект на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност. Консултацията беше обявена до 19 март 2026 г.

Това е първата пряка законодателна стъпка за въвеждането на системата в България.

БТА съобщи на 15 февруари 2026 г., че Министерството на електронното управление е ускорило работата по темата. Според публикацията до средата на февруари е трябвало да бъде готов начален вариант на проекта. През януари са проведени две работни срещи:

  • с ИТ бизнеса
  • с доставчици на удостоверителни услуги

Защо това има значение

Проектът не се изчерпва с ново мобилно приложение. Той засяга начина, по който гражданите и компаниите ще ползват ключови услуги.

  • Гражданите ще могат да се идентифицират дистанционно.
  • Компаниите ще могат да намалят разходите по регистрация и проверка на клиенти.
  • Държавата ще трябва да отвори ключови регистри и услуги за новия модел.

Залогът е достъпът до банки, телекоми, здравни услуги, образование и администрация.

Темата е чувствителна и заради неравномерното развитие на електронните услуги в България. Спорът е свързан и с доверието в държавните цифрови системи. Рискът е двоен:

  • забавяне по европейския график
  • спор за контрола върху достъпа до чувствителни лични данни

Къде е спорът

Публикуваните становища по законопроекта показват, че дебатът е съсредоточен върху сроковете, защитата на данните и готовността на институциите.

В коментарите се поставя под въпрос дали кратките срокове за интеграция са изпълними за големи държавни системи.

Поставя се и въпросът дали законът достатъчно ясно гарантира принципа за минимално разкриване на данни. Пример за това е доказване на навършена възраст без показване на пълната дата на раждане. Това е един от основните принципи в европейския модел.

Кой разработва българската основа

БТА съобщи на 4 ноември 2025 г., че българската национална схема за електронна идентификация е разработена от Evrotrust Technologies. Според същата информация компанията е привлякла 6,6 млн. евро финансиране за разработка и внедряване на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България.

Средствата са насочени към мобилно решение за съхранение и използване на електронни версии на документи. Следващият етап включва:

  • сертифициране по eIDAS 2.0
  • интеграция с държавни регистри
  • интеграция с банки
  • интеграция с телекоми
  • интеграция със здравеопазването
  • интеграция с образованието

Какво следва

След общественото обсъждане проектозаконът трябва да бъде превърнат в действаща правна рамка. Успоредно с това трябва да продължи техническата интеграция.

До края на 2026 г. България трябва да предложи не само закон, а реален, сертифициран и използваем цифров портфейл.

Това е тест за цялата административна система. При забавяне България рискува да изостане от новата европейска инфраструктура за цифрова идентичност. При успешно изпълнение промяната ще засегне ежедневния достъп до услуги, документи и финансови операции.