Българският технологичен сектор влиза в 2026 г. с повече капитал, но и с по-строги изисквания към компаниите. Данните показват ръст на инвестициите и приходите. Инвеститорите обаче търсят по-ясен път към печалба, научноизследователска и развойна дейност и продажби извън България.

Това има пряк ефект върху пазара на труда, заплатите и способността на страната да задържа специалисти. Въпросът вече не е само дали има интерес към сектора. Въпросът е кои компании могат да превърнат този интерес в големи сделки.

Какво показват данните

По данни на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране в годишния ѝ отчет за 2025 г., България запазва регионално лидерство по финансирани стартъпи на глава от населението в Югоизточна Европа.

Годишният доклад на AIBEST, представен в София на 16 декември 2025 г., отчита ръст в сектора на високотехнологичните услуги и бизнес процесите. Оперативните приходи са нараснали със 7,6 процента през 2024 г. Делът на информационните и комуникационните технологии достига 9,6 процента от брутната добавена стойност на България. Заетите са 105 436 души. Ръстът на работните места е 0,2 процента на годишна база.

  • България остава силна при ранното финансиране.
  • Оперативните приходи в сектора нарастват със 7,6 процента.
  • Информационните и комуникационните технологии формират 9,6 процента от брутната добавена стойност.
  • Заетите са 105 436 души.
  • Ръстът на заетостта се забавя до 0,2 процента.

Защо пазарът става по-труден

Според BVCA броят на сделките в Югоизточна Европа намалява, въпреки че регионът се представя по-добре от Централна Европа и Северна Европа. Това означава, че капитал има, но се насочва по-внимателно.

Пазарът вече не оценява високо само идея, екип и бърз ръст на потребители. Инвеститорите търсят компании с приходи, продукт и доказуемо търсене. Натискът е най-силен върху бизнеси, които още не могат да покажат устойчив модел.

Какво работи в полза на България

На 13 март 2026 г. Народното събрание прие промени, които позволяват на компаниите да приспадат допълнителни 25 процента от разходите си за научноизследователска и развойна дейност за данъчни цели. По данни на БТА това е сигнал към инвеститорите, че държавата се опитва да направи R&D по-конкурентен.

Министерството на иновациите и растежа планира близо 310 млн. евро за технологична модернизация на бизнеса през 2026 г. Средствата са насочени към ново оборудване, софтуер, чисти технологии и индустриално обновяване. Това не е рисков капитал, но може да подобри готовността на компаниите за частно финансиране.

  • Допълнително приспадане от 25 процента за разходи за научноизследователска и развойна дейност.
  • Близо 310 млн. евро за технологична модернизация през 2026 г.
  • Фокус върху оборудване, софтуер, чисти технологии и индустриално обновяване.

AI остава тест за по-висока стойност

България се опитва да изгради по-силно присъствие и в AI. INSAIT получи ново финансиране от Google в размер на общо 500 000 долара, обявено на 2 февруари 2026 г. През март институтът представи BgGPT 3.0 с амбиция за по-голямо значение за българския език и местната AI инфраструктура.

Това е важно за инвеститорите, защото пазарът търси технологии с глобален потенциал, а не само outsourcing. По-големите оценки и по-големите инвестиционни рундове зависят от продукти, които могат да се продават на международни пазари.

Къде са парите

На 27 април 2026 г. изпълняващият длъжността директор на InvestBulgaria Agency Ангел Иванов заяви, цитиран от БТА, че преките чуждестранни инвестиции в България са надхвърлили 800 млн. евро през първите два месеца на 2026 г. Това е почти двойно повече спрямо същия период на 2025 г.

Тези средства не се насочват автоматично към стартъпи. Те обаче показват по-добър инвестиционен фон за икономиката. Това може да улесни и технологичните компании, ако предложат убедителен продукт и растеж.

Капитал за българския технологичен сектор има, но достъпът до него зависи все повече от приходи, развойна дейност и международни продажби.

Какво означава това за София

София се опитва да се позиционира не само като дестинация за IT услуги, а като място за R&D, AI и продукти с по-висока добавена стойност. Това е промяна с пряко значение за инвеститори, работодатели и основатели на компании.

За бизнеса изводът е ясен. По-малко обещания и повече резултати. По-малко шум и повече клиенти, патенти, инженери и износ. Следващият етап за сектора няма да се реши от интереса към България, а от способността на компаниите да докажат стойност.