Инвестициите продължават, въпреки по-високата несигурност около търговията, енергията и външното търсене. Това показват данни от САЩ, еврозоната и България, публикувани през март, април и май.

Основният сигнал е двоен. Разходите за оборудване и проекти се движат нагоре. Доверието на бизнеса остава слабо.

Какво показват данните от САЩ

На 29 април Министерството на търговията на САЩ отчете ръст от 3,3% при поръчките на основни капиталови стоки без самолети и отбранителна техника през март. Това е най-силното увеличение от юни 2020 г. Показателят е важен ориентир за бизнес разходите за оборудване.

На 13 март същият показател за януари остана без промяна, а доставките се понижиха. Това подкрепи оценките, че част от компаниите отлагат по-големи инвестиционни решения.

Според Reuters част от ръста през март е свързан с AI и строителството на data centers. Възможно е част от поръчките да са изтеглени по-рано заради опасения от по-високи цени, недостиг и нови смущения по веригите на доставки.

Защо това е важно за България

България е малка и отворена икономика. Когато компании в еврозоната и САЩ инвестират, това подкрепя поръчки към индустрията, логистиката, IT услугите и доставчиците в региона. При забавяне на тези разходи натискът върху износа идва бързо.

На 21 май S&P Global отчете, че съвкупната икономическа активност в еврозоната се е свила през май до най-слабото си ниво от октомври 2023 г. Новите поръчки в частния сектор са намалели с най-бърз темп от 18 месеца, съобщи Reuters чрез MarketScreener. Това е пряк риск за българския износ и за фирмите, свързани с европейската индустрия.

Какво се вижда в България

Данните за България не показват замръзване на инвестициите. Европейската комисия прогнозира, че след силен ръст през 2025 г. публичните инвестиции ще останат сравнително стабилни през 2026 г. Очакването е това да бъде подкрепено от по-бързо изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и по-силно използване на европейски средства.

На 7 май финансовият министър Георги Клисурски каза пред парламента, че около 89% от планираните инвестиции по Плана за възстановяване, или близо 4 млрд. евро, трябва да бъдат разплатени през 2026 г. По думите му около 500 млн. евро вече са изплатени. Това, според него, обяснява част от по-високия дефицит в началото на годината.

Има и втори силен показател. По данни на Българската народна банка, обявени на 21 май и цитирани от БТА, преките чуждестранни инвестиции в България са достигнали 1,901 млрд. евро за първите три месеца на 2026 г. Това е с 1,49 млрд. евро повече спрямо същия период на 2025 г.

Къде е напрежението

Основното разминаване е между реалните потоци и слабите очаквания. Числата за поръчки и инвестиции показват активност. Анкетите за бизнес климата остават крехки. Несигурността около енергийните цени, външното търсене и бюджетната рамка продължава.

  • Европейската комисия очаква инфлацията в България да достигне 4,2% през 2026 г., главно заради по-високи енергийни цени.
  • Комисията прогнозира бюджетен дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
  • По-слабата активност в еврозоната и фискалният натиск могат да охладят частните инвестиции, дори ако публичните проекти напредват.

Какво означава това

Въпросът вече не е дали инвестициите са спрели. Те не са спрели. По-важният въпрос е кои сектори инвестират и какво движи разходите. Технологиите, инфраструктурата и проектите с европейско финансиране остават активни. По-чувствителните компании са по-предпазливи.

За България изводът е ясен. Страната все още получава капиталови потоци, които подкрепят растежа. Ако слабостта в еврозоната се задълбочи, частният сектор може отново да намали разходите. Това ще определи дали сегашният ръст е устойчив или е временен тласък в по-несигурна среда.

Новите данни показват, че инвестициите се движат, но увереността на бизнеса не се е възстановила напълно.