Психиатричната помощ в България влезе в центъра на институционален дебат след кръглата маса и официалната визита в Ловеч на 9 април. На дневен ред са финансирането, контролът върху ограничителните мерки и разширяването на услугите извън болницата.

Случаят в Ловеч насочи вниманието към системни проблеми, които засягат не само болниците, но и семействата, социалните услуги, съдебната система и местната власт.

Какво се случи в Ловеч

На 9 април в Ловеч се проведе кръгла маса за междуинституционално сътрудничество в подкрепа на хората с психични разстройства. Участваха служебният министър на здравеопазването Михаил Околийски, омбудсманът Велислава Делчева, представители на местната власт, съдебната система и Държавната психиатрична болница.

В рамките на визитата беше открита нова спортна площадка в двора на болницата. Тя е изградена с дарителска кампания, а не с държавно финансиране. Този факт подчерта зависимостта на системата от външна подкрепа за базови подобрения.

Трите теми, които излязоха на преден план

Според БТА най-важната заявка дойде по темата за финансирането. Михаил Околийски заяви, че историческият модел на бюджетиране не позволява иновации и качество, защото обвързва средствата с натрупани разходи, а не с реална дейност и резултати.

Ако тази позиция бъде последвана от решение, психиатричните болници може да преминат към нов модел. В обсъжданията присъстват по-ясна роля на Националната здравноосигурителна каса и възможност за клинични пътеки в психиатрията.

Втората тема е контролът върху временното физическо ограничаване на пациенти. Омбудсманът Велислава Делчева посочи, че случаят от 2023 г. в Ловеч, при който пациент почина след продължителна изолация и имобилизация, е ускорил натиска за преглед на Наредба №1.

По данни, представени на срещата, след проверка през октомври 2025 г. в болницата в Ловеч са въведени вътрешни инструкции, обучения на персонала, по-строга документация и регулярни проверки. Националните правила обаче все още не са окончателно променени.

Третата тема е детско-юношеската психиатрична помощ. Делчева и Околийски посочиха като положителен пример дневния стационар към болницата в Ловеч. Според омбудсмана това е първият такъв стационар към държавна психиатрична болница.

Този модел има значение и извън региона. Той е свързан с по-ранна и по-близка грижа за деца и семейства и с по-малък натиск върху тежките стационарни структури.

Какво остава нерешено

Заплатите и недостигът на кадри остават основният нерешен проблем. През 2025 г. психиатри и медицински сестри поискаха 50 процента ръст на възнагражденията, по-добри условия на труд и промяна в категорията труд.

Министерството на здравеопазването заяви, че ще защитава сектора в бюджета за 2026 г. и ще прегледа Националната стратегия за психично здраве 2021-2030. Засега няма данни за приключила реформа.

Без повече лекари, медицински сестри, психолози и социални работници, промени в правилата трудно биха дали пълен ефект. Това е и основният риск пред всяка следваща мярка.

Защо темата има широк обществен ефект

Психиатричната помощ не засяга само лечебните заведения. Тя има пряко значение за социалните услуги, съдилищата, общините, полицията и семействата. Когато системата не работи навреме, цената се прехвърля към други институции и към домакинствата.

Срещата в Ловеч показа, че темата вече се разглежда като въпрос на публична политика, а не само на медицинска организация. Спорът вече е дали държавата ще плати за навременна грижа, или ще продължи да реагира след кризи.

Какво да се следи

  • дали ще бъде въведен нов механизъм за финансиране на психиатричните болници;
  • дали Наредба №1 ще бъде променена с по-ясни ограничения и контрол;
  • дали моделът за детско-юношески дневен стационар ще бъде приложен и в други градове;
  • дали бюджетът за 2026 г. ще донесе реално увеличение на заплатите;
  • дали ще бъдат разкрити повече услуги в общността, а не само болнични легла.

След Ловеч има по-ясно признание за системните дефицити в психиатрията. Реалната промяна ще зависи от правила, финансиране и кадри в национален мащаб.

Информацията е по данни и изявления, цитирани от БТА и Министерството на здравеопазването.