Администрацията във Вашингтон предложи на 3 юни 2026 г. нови мита от 10% и 12,5% върху внос от десетки търговски партньори. Мярката е свързана с разследване на Службата на търговския представител на САЩ за стоки, асоциирани с принудителен труд. Ако бъде приета, тя може да повиши разходите по веригите за доставки далеч извън САЩ, включително в Европа.

  • За част от търговските партньори е предложено допълнително мито от 10%.
  • За Китай, Япония, Индия, Южна Корея, Бразилия, Швейцария и други е предложено 12,5%.
  • Публичните изслушвания са насрочени за 7 юли 2026 г.
  • Мерките не влизат в сила незабавно.

Основният риск за България не е пряк. Той идва през европейските производители, от които зависят български поддоставчици и индустриални предприятия.

Какво предлага Вашингтон

Според Associated Press администрацията на Доналд Тръмп предлага допълнителни мита за държави, за които Вашингтон твърди, че не прилагат достатъчно забраната за внос на стоки, произведени с принудителен труд. Канада, Мексико, Тайван и Обединеното кралство са сред държавите в групата за 10%.

Друга голяма група, включително Китай, Япония и Индия, попада в категорията за 12,5%. Мерките са част от процедура по Section 301 от Trade Act of 1974. По данни на Associated Press това е нов правен подход за налагане на мита, след като Върховният съд на САЩ ограничи използването на друг закон за широки тарифни мерки.

Защо това има значение за България

България има ограничен пряк търговски дял със САЩ. По данни, цитирани от БТА от Министерството на икономиката и индустрията, САЩ формират около 2,5% от българския износ и 1,2% от вноса. Това ограничава директния ефект, но не премахва косвения риск.

Много български предприятия работят като поддоставчици на големи европейски производители. Това важи особено за индустрии, които са чувствителни към външно търсене и международни доставки. Ако американските мита намалят поръчките към европейски износители, ефектът може да достигне и до българските фабрики.

Най-уязвимите сектори

  • машиностроене
  • металургия
  • автомобилни компоненти
  • електроника
  • текстил
  • части за домакински уреди

Анализ на Coface Bulgaria, цитиран от БТА на 15 май 2026 г., посочва, че ефектът върху България остава предимно косвен. Според анализа той вече се вижда в по-слабо външно търсене и по-силен натиск върху европейските вериги за доставки.

Същият анализ отчита ръст на производствените разходи в края на 2025 г. в някои индустрии:

  • 20% в металургията
  • 9% при домакинските уреди
  • 8% в автомобилния сектор

Какъв е рискът за цени и заетост

Associated Press съобщава, че анализ в САЩ изчислява възможно увеличение на разходите за фабриките с около 2% до 4,5%. Според същия материал компаниите средно планират да прехвърлят около половината от тарифния разход към потребителите чрез по-високи цени.

Това може да засегне и европейските производители. При по-скъпи доставки и по-труден достъп до американския пазар натискът върху маржовете се увеличава. За българските поддоставчици това означава риск от по-малко поръчки, отложени инвестиции и натиск върху заетостта в индустриалните региони.

За българската икономика ключовият въпрос е дали европейските клиенти ще запазят производствените си планове при по-високи разходи и по-слаб износ към САЩ.

Политическият и търговският сигнал

Новият пакет идва две седмици след като Европейският съюз одобри сделка със САЩ за таван от 15% върху повечето европейски стоки за американския пазар, според Associated Press. Това показва, че търговското напрежение между Вашингтон и основни партньори остава фактор за бизнеса.

БТА цитира заместник-министъра на икономиката Красимир Пиперков, според когото двустранната търговия между България и САЩ е надхвърлила 2 млрд. долара след ръст повече от три пъти за десетилетие. Това подчертава стратегическото значение на отношенията, но и по-високата чувствителност към резки промени в търговската политика.

Какво следва

До 7 юли 2026 г. са насрочени публични изслушвания по предложените мита. Ставките могат да бъдат променени. Несигурността обаче вече влияе на решенията на компаниите по веригата.

За българския бизнес основният въпрос е дали поръчките от Германия, Италия и други ключови пазари в ЕС ще се запазят. Ако американският натиск доведе до по-слаб износ и по-скъпи входящи материали, ефектът за България може да се измери не само в цени, а и в инвестиции, производство и работни места.