БНБ предупреди, че проектобюджетът за 2026 г. задълбочава проблемите в публичните финанси. В интервю за БТА, публикувано на 2 юли, управителят Димитър Радев заяви, че в сегашния си вид бюджетът дава „сериозен негативен сигнал“ за устойчивостта на финансите и за доверието във фискалната политика.

Според БНБ дефицитът не е само счетоводен показател. Той влияе върху цената на държавния дълг, върху доверието на инвеститорите и върху възможността държавата да финансира разходите си.

Какво каза БНБ

Димитър Радев заяви, че предложението за 2026 г. не показва обрат в натрупаната фискална тенденция. По думите му то показва нейното задълбочаване. Той добави, че при вече започнала процедура по свръхдефицит подобен сигнал тежи повече.

„Предложеният бюджет за 2026 година засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив, в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване.“

Спорът идва в момент на по-висок външен натиск върху фискалната политика. Според информацията на БНБ, от 1 януари 2026 г. централната банка е част от Евросистемата. Това прави бюджетната рамка по-чувствителна за партньорите на България в еврозоната.

Какво предвижда бюджетът

На 1 юли правителството внесе в Народното събрание проектобюджета за 2026 г. По данни на БТА той предвижда дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП.

  • Приходи, помощи и дарения: 49,6 млрд. евро
  • Разходи: 56,8 млрд. евро
  • Максимален нов държавен дълг: 10,1 млрд. евро
  • Очакван държавен дълг: 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП

Правителството защитава рамката с аргумента, че наследява натрупани дисбаланси и непокрити ангажименти. В мотивите към проекта се посочват краткосрочни мерки за запазване на фискалната устойчивост.

Къде е натискът

Предварителните данни на Министерството на финансите към 30 юни показват бюджетен дефицит от 1,9% от прогнозния БВП. Разходите растат заради пенсии, заплати, капиталови плащания, общински проекти и плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост.

БНБ предупреди и за по-слаб растеж и по-висока инфлация в пролетната си прогноза. Според базовия сценарий реалният растеж на БВП се забавя до 3,0% през 2026 г. Очакваната годишна инфлация в края на 2026 г. достига 4,0%.

Защо това има значение

По-високият дефицит може да повиши цената на новия дълг. Това би ограничило пространството за бъдещи разходи и би засилило натиска за корекции в бюджета.

Рискът е и политически. При процедура по свръхдефицит натискът за промени става по-пряк. Забавянето на корекциите може да засегне доверието към фискалната политика на страната.

Какво следва

Решението предстои в парламента. Основният въпрос е дали държавата предлага убедим план за ограничаване на дефицита без силен натиск върху икономиката.

Позицията на БНБ поставя под съмнение не само размера на дефицита. Тя поставя въпрос и дали бюджетът връща усещането, че публичните финанси са под контрол.