Световната икономика навлиза в 2026 г. с по-слаб темп. Международният валутен фонд прогнозира растеж от 3,0% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г. Според фонда войната в Близкия изток и инвестиционният бум около AI тласкат икономиките в различни посоки.

По оценка на IMF, по-високите енергийни разходи натискат държавите, които внасят енергия. В същото време технологичният подем носи ползи главно за страни, свързани с производството на чипове, data centers и оборудване.

IMF очертава 2026 г. като година на по-бавен и по-неравномерен растеж, в която енергията и AI ще определят кои икономики печелят и кои губят.

Какво промени IMF

В актуализацията на World Economic Outlook, публикувана на 8 юли 2026 г., фондът запазва общата картина за 2026-2027 г. близка до априлската. Промените по региони и държави обаче са по-ясно изразени.

  • Световен растеж: 3,0% през 2026 г.
  • Световен растеж: 3,4% през 2027 г.
  • Световна търговия: 3,5% през 2026 г.
  • Световна търговия: 5,0% през 2025 г.
  • Световна търговия: 4,3% през 2027 г.
  • Глобална инфлация: 4,7% през 2026 г.

IMF повиши прогнозата за глобалната инфлация до 4,7% през 2026 г. Фондът отчита, че дезинфлационният процес, наблюдаван от началото на 2024 г., е спрял.

Кои икономики са под натиск

Най-силен натиск има върху енергийните вносители, които не са добре включени в AI веригата. Това важи за част от Европа и за много развиващи се икономики.

Еврозоната, основен пазар за българския износ, се очаква да нарасне с 0,9% през 2026 г. Това е с 0,2 процентни пункта под априлската прогноза.

IMF очаква растежът в emerging market and developing economies да се забави до 3,8% през 2026 г. Фондът свързва това с по-скъпа енергия, по-слабо доверие, натиск върху финансирането и неравен достъп до технологичния подем.

Къде се концентрират ползите

Ползи имат държавите, които изнасят енергия или са дълбоко свързани с производството на AI hardware. IMF откроява Корея, Малайзия, Тайван и Тайланд сред водещите износители в тази верига.

Корея се очаква да нарасне с 2,6% през 2026 г. Според фонда това се дължи на силното външно търсене на полупроводници.

САЩ също остават относително защитени. Прогнозата е за растеж от 2,3% през 2026 г., подкрепен от инвестиции и производителност, свързани с технологиите, както и от статута на страната като нетен енергиен износител.

Какво означава това за България

България остава силно зависима от темпа в еврозоната. По-слаб растеж в основните външни пазари може да засегне износа, индустрията, транспорта и потреблението.

Рискът е особено видим за машиностроенето, автомобилните компоненти, електрониката и производството на междинни стоки. Ако търсенето в еврозоната отслабне, натискът върху българските предприятия ще нарасне.

Вторият канал е енергията. По-високите цени на петрола и транспорта повишават разходите на фирмите, дори без пряк шок в доставките. Това може да натисне маржовете, инфлацията и доходите.

  • По-слаб растеж в еврозоната означава по-слаб външен пазар за българския износ.
  • По-скъпата енергия повишава разходите на индустрията и транспорта.
  • AI насочва нови инвестиции към държави с чипове, data centers и по-силна цифрова инфраструктура.
  • Страни извън тази верига рискуват по-слаб ръст на производителността и заплатите.

Войната остава ключов риск

В базовия си сценарий IMF приема, че Ормузкият проток започва да се отваря от средата на юли 2026 г. и че условията се нормализират до март 2027 г. Фондът работи и с допускане за средна цена на петрола от 89 долара за барел през 2026 г., на база пазарни оценки към 10 юни.

При по-дълъг конфликт прогнозата може бързо да се влоши. По-високи цени на енергията или нови проблеми по транспортните маршрути биха засилили натиска върху растежа и инфлацията.

AI не носи ползи равномерно

IMF предупреждава, че положителният ефект от AI е концентриран. Той не се разпределя равномерно между държавите и секторите.

В отделен анализ IMF посочва, че близо 40% от работните места в света са изложени на промени, свързани с AI. Това означава, че част от икономиките ще привличат повече капитал, по-добри работни места и по-висока производителност, докато други ще изостават.

Защо темата е важна

За България основният извод е ясен. Външната среда става по-трудна, а конкуренцията за капитал се засилва.

Ако Европа расте слабо, а AI инвестициите се концентрират в малко центрове, натискът върху страни като България ще идва по две линии. Едната е по-слаб износ. Другата е по-трудно догонване по производителност.

Данните и оценките са от IMF, а основните рискове около войната и енергията бяха отразени и от AP.