Фарьорските острови гласуваха за нов парламент на 26 март, след кампания, фокусирана върху икономиката, търговията и отношенията с Дания. Вотът за 33-местния Льогтинг беше насрочен предсрочно, след като премиерът Аксел В. Йоханесен заяви, че в управляващото мнозинство има фундаментална липса на доверие.

Изборите се проведоха два дни след вота за датския парламент, в който Фарьорските острови избират и двама представители за Фолкетинга. Това засили дебата как автономната територия да съчетае собствените си икономически интереси с връзките си с датската държава.

Вотът на 26 март беше едновременно избор за управление и тест за бъдещите отношения между Торсхавн и Копенхаген.

Какво е заложено

Изборите трябва да покажат кой ще контролира Льогтинга в момент, когато икономиката остава водеща тема за избирателите. Фарьорските острови зависят силно от износа и външната търговия.

През 2025 г. правителството в Торсхавн поиска отделно членство на Фарьорските острови в Световната търговска организация. Този ход подчерта стремежа към по-голяма икономическа самостоятелност, без формално скъсване на институционалните връзки с Дания.

Защо изборите бяха предсрочни

Йоханесен свика изборите на 26 февруари. Той посочи разпад на доверието в коалицията, която управляваше от декември 2022 г., съобщи The Copenhagen Post.

Според официалната информация гласуването на 26 март беше за пълен състав от 33 депутати.

  • Отваряне на секциите: 10:00 местно време
  • Затваряне на секциите: 20:00 местно време
  • Места в Льогтинга: 33

Икономика, търговия, автономия

Икономиката беше централна тема и заради външната несигурност. В анализ от януари 2026 г. Danmarks Nationalbank посочи, че фарьорската икономика расте въпреки високата глобална несигурност.

В кампанията се откроиха няколко въпроса:

  • как да се защити износът на островите,
  • дали да се разширят външнотърговските правомощия на местното управление,
  • как да се развиват отношенията с Дания без нов политически сблъсък.

Отношенията с Копенхаген

Фарьорските острови са самоуправляваща се част от Кралство Дания. Копенхаген запазва контрол върху ключови области в рамките на общата държавна структура, а местните власти управляват широк кръг вътрешни политики.

Затова всеки парламентарен вот на островите има по-широко политическо значение. Той показва дали избирателите подкрепят по-прагматичен курс към Дания или по-силен натиск за допълнителна политическа и икономическа самостоятелност.

Какво следва

След вота вниманието се насочва към коалиционните преговори. Те ще покажат дали новото мнозинство ще търси по-тясно сътрудничество с Дания или ще ускори курса към по-голяма външноикономическа самостоятелност.

Резултатът от тези преговори ще очертае следващия етап в отношенията между Торсхавн и Копенхаген.