БНБ повиши прогнозата си за средногодишната инфлация в България до 3.7% през 2026 г. Прогнозата за инфлацията в края на годината е 4%. Данните са в пролетния брой на „Икономически преглед“.

Оценката идва след ускоряване на годишната инфлация по потребителските цени до 4.1% през март 2026 г. Това показват данни на Националния статистически институт, цитирани и от БТА.

Новата прогноза на БНБ сочи, че ценовият натиск ще остане по-дълго от очакваното. Това засяга пряко разходите на домакинствата и планирането на бизнеса.

Какво прогнозира БНБ

Според БНБ средногодишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, ще бъде 3.7% през 2026 г. След това се очаква 3.2% през 2027 г. и 3.2% през 2028 г.

Прогнозата за 2026 г. е повишена с 0.2 процентни пункта спрямо оценката от 4 декември 2025 г., когато БНБ очакваше 3.5%.

  • Средногодишна инфлация през 2026 г.: 3.7%
  • Инфлация в края на 2026 г.: 4%
  • Средногодишна инфлация през 2027 г.: 3.2%
  • Средногодишна инфлация през 2028 г.: 3.2%

Къде БНБ вижда най-силен натиск

Централната банка посочва няколко източника на натиск върху цените. Сред тях са по-високите международни цени на енергията, прехвърлянето на по-скъпи суровини към крайните цени, силното потребление и ръстът на разходите за труд.

Най-видимият ефект за домакинствата е при храни и услуги. Това са разходи, които трудно се отлагат.

  • Базисна инфлация: 3.7% през 2026 г.
  • Храни: 5.2%
  • Енергийни продукти: 2.7%
  • Разходи за труд на единица продукция: 6.3%

Какво показват последните данни

По данни на Националния статистически институт годишната инфлация през март 2026 г. е 4.1%. През февруари тя беше 3.3%. Месечната инфлация през март е 0.9%.

Поскъпването вече обхваща повече групи стоки и услуги, а не отделни категории. Най-силен месечен ръст през март е отчетен при транспорта.

  • Транспорт
  • Жилищни разходи
  • Храни
  • Ресторанти и хотели
  • Алкохол и тютюневи изделия
  • Здравеопазване
  • Комуникации

Какво означава това за домакинствата и бизнеса

При средногодишна инфлация от 3.7% покупателната способност отслабва, ако доходите не растат по-бързо. Най-силно това засяга домакинства с ниски доходи и хора с висок дял на разходите за храна, ток, отопление и услуги.

Ефектът не се ограничава до потреблението. По-устойчивата инфлация може да задържи по-високи лихви по кредити и да затрудни инвестиционните решения на фирмите.

Какви рискове отчита централната банка

БНБ посочва, че рисковете пред инфлацията са насочени нагоре. Според банката това е свързано с военните действия в Близкия изток, възможни нови скокове при енергийните суровини и несигурност около фискалната политика след парламентарните избори през април 2026 г.

При неблагоприятен сценарий инфлацията през 2026 г. може да бъде с 0.7 процентни пункта над базисната прогноза. При силно неблагоприятен сценарий отклонението достига 1.2 процентни пункта.

Изводът от прогнозата е, че БНБ не очаква бързо връщане към ниска инфлация. Това означава по-дълъг натиск върху цените, кредитите и семейните бюджети.

Оценката на БНБ идва в момент, когато инфлацията вече е над 4%, а прогнозата за края на 2026 г. остава на същото ниво. Това поставя въпроса колко дълго доходите ще успяват да догонват разходите.