Промишленото производство в България е намаляло с 8,1% на годишна база през февруари 2026 г., показват данни на Националния статистически институт, публикувани на 9 април.

Показателят е сред основните измерители за състоянието на индустрията. Той отразява активността във фабриките, натоварването на мощностите и част от натиска върху износа и приходите на предприятията.

Годишният спад остава значителен, въпреки месечния ръст. Най-силен натиск се вижда в енергетиката и добивната промишленост.
  • Годишен спад: 8,1%
  • Период на данните: февруари 2026 г.
  • Месечен ръст спрямо януари 2026 г.: 0,9%
  • Най-силен годишен спад: енергетика и добивна промишленост

Къде спадът е най-голям

По календарно изгладени данни най-голямо понижение има при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Там спадът е 36,1% на годишна база.

В добивната промишленост намалението е 21,5%. Преработващата промишленост отчита ръст от 0,4% на годишна база. Това ограничава общото понижение, но не променя общата картина.

Какво показват месечните данни

Спрямо януари 2026 г. общият индекс на промишленото производство се повишава с 0,9% по сезонно изгладени данни.

В преработващата промишленост ръстът е 3,8% за месец. Производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ намалява с 9,4%. Добивната промишленост се свива с 3,6%.

Защо данните имат значение

Индустрията има пряк ефект върху заетостта, износа и регионалната икономика. По-слабото производство означава по-малко продукция за външните пазари и по-ниски обороти за доставчици и подизпълнители.

Натискът се усеща най-силно в сектори като машиностроене, металургия, химическа и хранителна промишленост, както и в енергоемките производства. Тези предприятия са чувствителни към цените на енергията и към външното търсене.

България на фона на Европа

Данни на Евростат за януари 2026 г. показаха, че България е сред страните с най-голям годишен спад на индустриалното производство в Европейския съюз. Понижението е 8,6%.

Това поставя страната сред най-слабо представящите се икономики в ЕС по този показател.

Слабият месечен ръст не компенсира тежкия годишен спад. Индустрията остава под натиск.

Какво следва

Следващите месеци ще покажат дали повишението спрямо януари е начало на стабилизиране или краткосрочно отклонение. Важни ще бъдат данните за поръчките в преработващата промишленост, енергийното потребление и външното търсене.

Според данните на НСИ и Евростат, индустриалното възстановяване в България още не е видимо.