Световната здравна организация приключи на 14 февруари 2026 г. в Женева седмица преговори по проекта на анекс за достъп до патогени и споделяне на ползи, известен като PABS.

Текстът е ключова част от Пандемичното споразумение на СЗО. Той трябва да определи как държавите ще споделят патогенни материали и генетични данни. Той трябва да уреди и как ще се разпределят ползите, включително тестове, лечения и ваксини.

Анексът PABS е сред най-важните нерешени елементи в глобалната рамка на СЗО за реакция при бъдещи пандемии.

Какво беше постигнато в Женева

Петото заседание на Междуправителствената работна група се проведе между 9 и 14 февруари 2026 г. в Женева. След края му СЗО съобщи, че държавите са изчистили част от текста. По чувствителни теми обаче остават разногласия.

Съпредседателят на групата Матю Харпър от Великобритания заяви, че има „важни различия“, но и общо разбиране за значението на преговорите. Другият съпредседател, посланик Товар да Силва Нунес от Бразилия, каза, че страните вече имат по-ясна посока за съкращаване и подреждане на текста.

СЗО планира преговорите да бъдат подновени през март 2026 г. Целта е резултатът да бъде представен на 79-ата Световна здравна асамблея през май 2026 г.

Защо анексът е ключов

PABS е механизъм за бърз обмен на проби и данни за патогени с пандемичен потенциал. Срещу това се предвижда по-справедлив достъп до медицински продукти.

Пандемичното споразумение беше прието от държавите членки на СЗО на 20 май 2025 г. Пълното му прилагане обаче зависи от отделен анекс за PABS. Без него остава нерешен въпросът какво получават държавите, които споделят вирусни проби и генетична информация.

Associated Press съобщи през май 2025 г., че обсъжданата рамка включва механизъм част от продуктите за реакция при пандемия да бъдат насочвани чрез СЗО към по-бедни държави.

Основните спорни точки

  • Какви патогенни материали и данни ще се споделят.
  • Какви ползи ще получават държавите в замяна.
  • Как ще бъдат включени частният сектор, лабораториите и базите данни.
  • Как ще се гарантира справедлив достъп при следваща пандемия.

Какво следва

СЗО настоява системата да позволи бързо откриване на патогени с пандемичен потенциал и незабавно споделяне на данни и материали. Според организацията без такъв обмен учените не могат навреме да разработят тестове, терапии и ваксини.

Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус заяви през февруари, че очаква държавите да постигнат съгласие навреме за асамблеята през май 2026 г.

Изходът от преговорите ще покаже дали държавите могат да превърнат уроците от COVID-19 в конкретни правила. Въпросът е не само кой открива нов патоген, а и как се разпределя достъпът до средствата за защита.