ОИСР предупреждава за по-бавен световен растеж и по-устойчива инфлация, като посочва митата на САЩ и търговската несигурност като основен риск за икономиката.

Организацията очаква глобалният растеж да се забави до 2,9% през 2025 г. и да остане 2,9% през 2026 г., след 3,3% през 2024 г.

Основният извод е ясен: по-високите търговски бариери натискат растежа надолу и забавят връщането на инфлацията към целите на централните банки.

Какво показва прогнозата на ОИСР

В прогнозата си от 3 юни 2025 г. ОИСР понижи очакванията си спрямо междинния доклад от март 2025 г.

През март организацията очакваше световен растеж от 3,1% през 2025 г. и 3,0% през 2026 г. Новата оценка е по-ниска и за двете години.

  • Световна икономика: 3,3% през 2024 г., 2,9% през 2025 г., 2,9% през 2026 г.
  • САЩ: 2,8% през 2024 г., 1,6% през 2025 г., 1,5% през 2026 г.
  • Еврозона: 0,8% през 2024 г., 1,0% през 2025 г., 1,2% през 2026 г.
  • Китай: 5,0% през 2024 г., 4,7% през 2025 г., 4,3% през 2026 г.

Според ОИСР перспективата се влошава заради по-високи търговски бариери, по-скъпо финансиране, по-слабо доверие и политическа несигурност.

Защо митата на САЩ са ключови

ОИСР приема в базовия си сценарий, че тарифните ставки, действащи към средата на май 2025 г., ще останат в сила и през 2026 г.

Според организацията новите мита, въведени от САЩ до средата на май 2025 г., са повишили ефективната тарифна ставка върху вноса на стоки в САЩ до 15,4%, спрямо малко над 2% през 2024 г.

Това е най-високото равнище от 1938 г. насам. ОИСР предупреждава, че ако митата се запазят, натискът върху производството ще продължи по-дълго, дори ако първият ефект върху цените се проявява по-бързо.

Организацията посочва, че по-високите разходи за търговия в държавите, които повишават митата, ще поддържат инфлацията по-висока.

Какво означава това за Европа

За Европа рискът е по-слаб износ, отложени инвестиции и по-бавно възстановяване.

ОИСР очаква слаб растеж в еврозоната и през 2025 г., и през 2026 г. Според организацията по-голямата търговска несигурност и новите американски мита ще натежат върху икономиката на региона.

Част от ефекта може да бъде компенсиран от вътрешното търсене, средствата по NextGenerationEU и очаквано възстановяване в Германия през 2026 г.

Ефектът за България

За България темата има пряко значение. По-слабата икономика на еврозоната означава по-слаб външен пазар за българските износители.

По-устойчивата инфлация може да задържи лихвите по-високи за по-дълго. По-слабата световна търговия засяга и отрасли, свързани с европейските вериги за доставки, включително автомобилни части, машини и метали.

  • По-слабо търсене от ключови пазари в ЕС
  • По-високи разходи за вносни суровини и компоненти
  • Повече несигурност при инвестиции и наемане
  • По-бавно понижение на лихвите в големите икономики

Инфлацията остава проблем

ОИСР не прогнозира нов глобален инфлационен шок от мащаба на 2022 г. Но предупреждава, че търговските бариери могат да задържат ценовия натиск.

Данните на организацията показват, че инфлацията в ОИСР е била 4,2% през април 2025 г., без промяна спрямо март.

Това е важен сигнал за домакинствата и бизнеса в България. Ако външният ценови натиск се задържи, ефектът може да се види в по-бавно поевтиняване на кредитите, по-скъпи вносни стоки и по-трудно планиране за компаниите.

Оценката на ОИСР очертава среда на по-слаб растеж, по-висока несигурност и инфлация, която се понижава по-бавно от очакваното.

Какво следва

Следващият ключов въпрос е дали сегашните мита ще останат, ще бъдат разширени или частично отменени.

ОИСР предупреждава, че по-широки търговски бариери биха отслабили растежа допълнително и биха добавили нов инфлационен натиск.

За България рискът минава през износа, цените, лихвите и инвестициите в Европа. Това засяга пряко доходите, работните места и бизнес средата.