Промишлеността в еврозоната даде смесен сигнал в края на първото тримесечие. През март производствената активност се ускори. Търсенето обаче остана слабо, разходите се повишиха, а в България промишленото производство продължи да спада.

Фабриките в еврозоната произвеждат повече, но данните още не показват устойчиво възстановяване.

Какво показват данните за еврозоната

Окончателният индекс на мениджърите по поръчките за промишлеността в еврозоната, изчисляван от S&P Global, се повиши до 51,6 пункта през март спрямо 50,8 през февруари. Ниво над 50 пункта означава разширяване на активността.

Подиндексът за производството нарасна до 52,0 пункта. Това е трети пореден месец на ръст и най-високо ниво от седем месеца. Новите поръчки обаче останаха слаби. Компаниите ускориха и съкращенията на работни места.

Според S&P Global и Reuters част от подобрението е свързано с смущения във веригите за доставки и по-високи цени на суровините, а не със силно крайно търсене.

Защо сигналът остава крехък

През март фабриките в еврозоната бяха под натиск от по-високи входни разходи и нови логистични затруднения. Забавянията по доставките и поскъпването на енергията са повлияли на част от ръста в индекса, според S&P Global и Reuters.

Това има значение и за България. Българската индустрия е тясно свързана с европейските вериги за доставки, особено при междинните стоки, машините, металните изделия и компонентите за износ. Ако търсенето в еврозоната остане слабо, натискът върху българските заводи вероятно ще се запази.

Как изглежда картината в България

Данните на Националния статистически институт, публикувани на 10 април, показват нов спад. Промишленото производство в България е намаляло с 4,6% на годишна база през февруари, след ревизиран спад от 3,3% през януари.

На месечна база промишлеността е отстъпила с 0,7% през февруари, след спад от 2,1% през януари.

Къде е натискът

  • Преработваща промишленост: спад от 7,1% на годишна база през февруари.
  • Добивна промишленост: спад от 1,8%.
  • Електроенергия, газ и пара: ръст от 11,2%.

Това показва, че слабостта в България идва основно от фабричното производство, а не от целия индустриален сектор. Именно там е по-прекият риск за износа, заетостта и инвестициите.

Какво показват официалните данни

Последните официални данни на Евростат, налични към 10 април, са за януари 2026 г. Те показват, че индустриалното производство в еврозоната е намаляло с 1,5% спрямо декември 2025 г. и с 1,2% спрямо януари 2025 г.

Спадът е бил широк. Намаляло е производството на междинни стоки, капиталови стоки и нетрайни потребителски стоки. Енергийният компонент е нараснал. Това подсказва, че подобрението в анкетите през март идва след слаб старт на годината, а не след вече стабилно възстановяване.

Какво означава това за България

За българската икономика сигналът е двоен. По-силната активност в част от европейските фабрики може да подкрепи поръчките по веригата. Ако ръстът е движен главно от временни смущения и натрупване на запаси, ефектът може да е кратък.

Рискът за българските производители остава концентриран в три посоки:

  • слабо външно търсене,
  • по-високи входни разходи,
  • несигурни доставки в Европа.

Следващите данни за поръчките, износа и промишленото производство ще бъдат по-важни от единичния месечен ръст в анкетите. Засега активността се повишава, но основата остава нестабилна.