283
IMF очаква по-слаб глобален растеж, по-упорита инфлация и по-скъпа енергия. За България рискът е по-слаб износ и по-остра конкуренция за инвестиции.
366
Поръчки за над 9,5 млрд. евро позволиха на България да пласира 2,5 млрд. евро дълг при по-добри условия.
241
Промишлената активност в Китай се повиши през юни, но слабото потребление и ценовият натиск поставят под въпрос устойчивостта на растежа.
341
Продажбите на дребно в България растат със 7,4% въпреки инфлация от 5,6%, подкрепени от заплати, заетост и силно търсене на нехранителни стоки.
294
България и Турция замразиха за 15 месеца газовия договор, след като разходите нараснаха, а използването остана далеч под планираното.
197
От 1 септември 2026 г. се планира 10% намаление на разходите за персонал в държавния сектор, с ефект и през 2027 и 2028 г.
296
Пенсиите в България се увеличават със 7,8% от 1 юли 2026 г., а първите по-високи плащания започват от 7 юли.
252
Потреблението и търговията поддържат растежа, но спадът в индустрията и износа увеличава риска за работни места и региони.
248
БНБ предупреди, че бюджетът за 2026 г. задълбочава фискалните рискове при дефицит от 5,7% и нов дълг до 10,1 млрд. евро.
286
България отчита дефицит от 2,5 млрд. евро към 31 май, а проектобюджетът за 2026 г. залага 5,7% от БВП.
276
От 1 юли токът за бита поскъпва средно с 2,99%, а парното и топлата вода с 4,58%. Увеличението засяга милиони домакинства.
352
Проектът за Бюджет 2026 затяга контрола върху горивата и онлайн търговията, а част от мерките влизат в сила от 1 август 2026 г.
216
Европейската комисия иска AWS и Azure под по-строг надзор, докато изгражда собствена рамка за cloud и AI суверенитет.
236
БНБ очаква по-слаб растеж и средна инфлация от 5,0% през 2026 г., което засилва натиска върху доходите и потреблението.
271
Месечната инфлация през май е 0,0%, но годишната достига 6,9%, а България е с най-висока инфлация в еврозоната.
299
България въведе еврото на 1 януари 2026 г., а спорът се премести към цените, контрола и доверието на потребителите.
