Съветът за развитие на гражданското общество вече работи с нов председател и с избрани 14 организации, които участват в консултациите по закони, стратегии и приоритети за публична подкрепа.

На 18 март 2026 г. Министерският съвет определи служебния вицепремиер по европейските средства Мария Недина за председател на съвета. Председателят е без право на глас.

Органът дава становища по проекти на нормативни актове и стратегически документи. Той следи и държавната политика към гражданските организации. Участва и в обсъждането на приоритети за финансиране на обществени инициативи.

Съветът е официалният канал, през който част от организираното гражданско общество участва в пряк диалог с изпълнителната власт.

Какво се променя

Съветът не е нов. През септември 2025 г. той започна подготовка на пътна карта за Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България.

С решението от март 2026 г. кабинетът смени председателя и потвърди продължаването на работата му в рамките на служебното правителство.

Кои организации влизат в съвета

Съставът включва 15 членове. Това са председател без право на глас и 14 организации. Изборът на организациите беше проведен с електронно гласуване между 28 март и 10 април 2025 г. Участваха 150 от 162 допуснати организации.

  • Фондация „Български център за нестопанско право“
  • Сдружение „Български дарителски форум“
  • Фондация „Работилница за граждански инициативи“
  • Национален младежки форум
  • Форум гражданско участие
  • Фондация „Български фонд за жените“
  • Сдружение „Асоциация на европейските журналисти - България“
  • Фондация „Заедно в час“
  • Сдружение „Български хелзинкски комитет“
  • Фондация „За нашите деца“
  • Фондация „Антикорупционен фонд“
  • Сдружение „Българска асоциация за алтернативен туризъм“
  • Фондация „Карин дом“
  • Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и Българска фондация „Биоразнообразие“

В официалното съобщение има разминаване между обявените 14 организации и публикувания списък, в който присъстват както „Амалипе“, така и Българска фондация „Биоразнообразие“.

И двете организации фигурират сред избраните в процедурата от 2025 г., според публикуваните резултати.

Кой влиза с най-силна подкрепа

Най-много гласове в избора получи Българският център за нестопанско право. След него са „Заедно в час“, Българският дарителски форум и Българският хелзинкски комитет.

Това не дава формално по-голяма тежест в самия съвет. Показва обаче кои организации са получили най-широка подкрепа в сектора.

В състава влизат организации, работещи по теми като:

  • права на човека
  • образование
  • детски политики
  • младежки политики
  • женски права
  • антикорупция
  • медийна среда
  • етническа интеграция
  • околна среда
  • местно развитие

Защо това има значение

По закон съветът има право да:

  • дава становища по нормативни актове, стратегии, програми и планове, които засягат гражданските организации
  • координира и следи изпълнението на стратегията за сектора
  • предлага годишни планове за действие, включително финансови
  • събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства
  • прави преглед на нуждите и проблемите в сектора
  • подпомага връзката между държавата, местната власт и гражданските организации
  • определя приоритети, правила и процедури за разпределяне на средства за обществени проекти

Практическият ефект е пряк. Съветът може да влияе върху това кои теми стигат до Министерския съвет, кои проблеми получават институционално внимание и как се подреждат приоритетите за публична подкрепа.

Залогът не е само процедурен. Става дума за достъп до законодателния процес, видимост на обществени теми и влияние върху правилата за разпределяне на публичен ресурс.

Какво следва

Следващият ключов въпрос е дали започнатата през септември 2025 г. работа по стратегията ще бъде превърната в документ с ясни срокове, финансиране и механизъм за отчетност.

От това ще зависи дали съветът ще остане консултативен орган с ограничен ефект, или ще има по-осезаема роля в контрола върху решенията на изпълнителната власт.